Джон Фаулз - Аристос

7

Немо е човешкото чувство за собственото ни безсилие и преходност; за собствената ни относителност и за фактическа нищожност.

8

Всички сме неудачници; всички сме смъртни.

9

Няма човек, който да иска да бъде никой. Всички наши действия са насочени до известна степен към запълване или замаскиране на вътрешната ни празнота.

10

На всички ни харесва да бъдем обичани или мразени; това е знак, че ще бъдем запомнени, че нашето съществуване не е било безследно. По тази причина мнозина, неспособни да предизвикат любов, са предизвикали омраза. Тя също е начин да те запомнят.

11

Отделният индивид, изправен пред цялото: моята нищожност на фона на всичко, което е съществувало, съществува и ще съществува. Почти всички сме джуджета с характерните за тях комплекси и психологически характеристики: чувството за малоценност и компенсиращите го качества лукавство и злоба.

12

Всеки от нас има различна представа за това кое точно определя състоянието „да бъдеш някой“; но съществуват и някои безспорни, общоприети характеристики. Необходимо е да се прославя; трябва да притежавам власт — физическа, обществена, интелектуална, артистична, политическа… някаква власт. Трябва да оставя паметници след себе си, да бъда запомнен. Трябва да бъда обект на възхищение, завист, омраза, страх, желание. Накратко, на всяка цена трябва да устоя на времето, да надживея тялото и неговата тленност.

13

Донякъде вярата в задгробния живот е щраусов опит да се излъже немо .

14

Новият рай е влизане след смъртта в света на запомнените мъртви, където живите продължават да блуждаят. Човек си е осигурявал достъп до стария рай чрез добри дела и по Божията милост, а достъпът до новия рай е възможен само благодарение на делата — добри или лоши, но непременно паметни. Запазено място в новия рай имат и прочулите се с лоша слава, най-забележителните, най-изтъкнатите измежду себеподобните си — без значение кои са и какво точно ги е прославило.

15

Два са основните начини да победя немо : да се приспособя или да встъпя в конфликт. Ако реша да се приспособя към обществото, в което живея, то ще използвам общоприетите символи за успех и за статус, за да докажа, че съм някой. Някои униформени облекла свидетелстват, че съм успял; други прикриват, че съм неудачник. Едно от преимуществата на униформата е, че при евентуален провал част от вината винаги може да се прехвърли върху групата. Униформата поставя всички, които я носят, в равностойно положение. Провалът е общ за всички; ако пък има успех, той се споделя от всички.

16

Мога да се противопоставя на своето немо само като встъпя в конфликт; като възприема свой специфичен стил на живот. Изграждайки една сложна, уникална persona 17, аз отправям предизвикателство към масата. Аз съм бохемът, дендито, аутсайдерът, хипито.

17

Съвременното изкуство до голяма степен се обуславя от натиска, оказван от немо . Наблюдаваме трескаво търсене на уникален стил, но прекалено често за сметка на съдържанието. Един гений би се справил и с двете изисквания, докато голяма част от по-малко надарените съвременни художници са станали жертва на собствената си „запазена марка“. С това се обяснява огромното разнообразие на стилове и техники през нашия век; тази е и причината за много характерното съчетаване на екзотиката на представяне с баналността на темата. Някога художникът се е стремял към центъра; сега устремно се е насочил към периферията. В резултат сега имаме нашето ново рококо.

18

Някой би нарекъл това положително-негативен ефект на немо върху изкуството, но съществува и чисто негативен ефект. Около всяко произведение на изкуството или около всеки художник, смятан за истински творец, тоест убийствен за немо , избуяват джунгли от имитации.

19

Изкуството от епохата на романтизма и постромантизма е изцяло пропито от страха пред немо ; от бягството на индивида далеч от всичко, което застрашава неговата индивидуалност. Спокойствието, излъчвано от класическите статуи, класическата архитектура и класическата поезия може би изглежда благородно, но и безкрайно далечно; а когато става дума за класическо изкуство, лишено от гениалност, то ни се струва безизразно-скучно и монотонно-безлично.

20

Същевременно голямото изкуство никога не е било така леснодостъпно за толкова много хора. Прекрасното е навсякъде. Колкото по-малки се чувстваме, толкова по-малко сме способни да творим. Това е причината да търсим спасение чрез нови повърхностни стилове и лекомислени нови моди, подобно на обхванати от паника деца в горяща сграда, които се втурват към първия възможен изходи.