Джон Фаулз - Аристос

21

Живеем в епоха на нетрайни стоки. Повечето от нас са ангажирани в тяхното производство. Понастоящем само малцина създават неща, които едва ще издържат през следващите пет години, камо ли през целия ни живот. Ние сме звено във веригата. Ние сме жертви на тиранията на немо .

22

С нарастването на броя на населението удивително нараства и броят на превъзмогналите немо , и то независимо от техните човешки достойнства.

23

Осуалд уби президента Кенеди, за да убие истинския си враг: своя немо . Той не е бил сляп за реалността, а напротив — свръхчувствителен към нея. Онова, което го е тласнало към убийство, е била покваряващата несправедливост както на неговото конкретно общество, така и на процеса като цяло. Всички убийци-анархисти от края на деветнайсети век са ярко потвърждение на този факт: те извършваха своите злодеяния, за да се почувстват равни със своите жертви. Веднъж един от тях казал: „Сега и аз ще бъда запомнен за дълго заедно с него.“

24

По същата причина германците позволиха на Хитлер да доминира живота им. Подобно на отделните личности и расите, и страните могат да изгубят усещането си за значимост и смисъла на съществуването си. Великият диктатор е като униформата; той внушава на всички свои подчинени илюзията, че немо е победен.

25

На едно по-безобидно ниво същото се забелязва във всеобщото преклонение пред известните и преуспелите; пред филмовите звезди, „личностите“, „знаменитостите“; в популярността на жълтите издания, в култа към списанията с красиви модели, чиито плакати можеш да си окачиш на стената, в интереса към долнопробните биографии, в подражателската маниерност и пропагандирането на определен стил на живот, широко разпространявани от женските списания.

Виждаме го и в щедро оказваното внимание към всякаква крещяща посредственост и всякакъв мимолетен успех. Не бива да виним само Холивуд, че нарича велика всяка своя продукция: публиката е тази, която се стреми към подобно фалшиво величие.

26

Немо е най-силен при духовно най-извисените и най-образованите хора, а най-слаб — при най-примитивните и най-невежите. Следователно силата му може само да нараства не само поради постигането на все по-високи стандарти в образованието, но също и поради нарастването на световното население.

Паралелно с появата на нови възможности за развлечение и повече достъпна информация скуката и завистта също бележат ръст. Отключват се ужасяващи верижни реакции. Колкото повече нараства броят на хората, толкова по-малко уникален се чувства всеки от тях; колкото по-ясно личат несправедливостта и неравенството, толкова по-безпомощни се чувстват човеците; колкото повече научават, толкова по-силно става желанието им да се прославят; а колкото по-силно е желанието им да станат известни, толкова по-малко вероятно е да го осъществят.

27

Тъй като става все по-трудно да победиш немо , като привлечеш към себе си вниманието във външния свят, ние все повече се обръщаме към малкия си личен свят, към приятелите, близките, съседите, колегите. Ако победим немо поне там, това пак ще е постижение; така възниква съвременната разточителна и маниакална консумация, подчинена на стремежа да не изоставаме от материалното състояние на съседите, да доказваме превъзходството си навсякъде и по всевъзможни абсурдни начини — уменията си в играта на голф, в приготвянето на италианска храна, в градинарството. Паралелно нараства и увлечението ни по хазарта във всичките му форми и дори прекомерният ни стремеж към неща, които сами по себе си са достойни цели — по-високо материално възнаграждение, по-здрави и по-образовани деца.

28

Най-обичайните убежища от немо са бракът, семейството, домът. Децата, продължаващи рода, са истинската ни застраховка „живот“. Немо обаче може да окаже пагубно въздействие в тази ситуация, да накара човек да играе в своя дом роля, каквато може да играе само в мечтите си, но не и в обществото. Нереализираният диктатор се превръща в домашен тиранин, с когото тук трябва да се съобразяват. Немо може да накара родителите да станат тирани; да тласне съпруга или съпругата към изневяра. Чуждото легло е най-често срещаното убежище за бягащия от немо .

29

Обикновеният мъж и обикновената жена са обгърнати от задушаващия смог от разбирания, натрапени им от обществото. Те изгубват всякаква независимост на преценката си, както и свободата на действие. Все по-често гледат на себе си като на ограничени специфични функции, като на части от машина, които не изпитват потребност и нямат право да играят различна роля в икономическата структура на обществото. Гражданското чувство постепенно атрофира. Работа на полицията е да предотвратява престъпленията, а не ваша или моя; работа на общинската управа е да ръководи града — не ваша или моя; борбата за права на онеправданите е само тяхна грижа — не ваша или моя. И така все повече хора живеят в градовете, но все повече стават лишените от гражданско чувство. Процесите, започнали в предградията, достигат до самото сърце на града.