Джон Фаулз - Аристос

63

Всяка епоха има своя мит за щастливия човек: човекът, надарен с мъдрост, рядък гений, святост, красота, с всяко рядко срещано качество, което Масата не може да има. Щастливият човек на двайсети век е състоятелният човек. Никога досега решимостта да достигнем идеала за съвършенство не е била по-силна, след като вярата ни във възнаграждаващия живот след смъртта е започнала да изчезва с доста по-бързи темпове от нашата способност да изградим възнаграждаващ ни живот в реалността.

64

Ние се раждаме умни, красиви или пък със заложби за бъдещо величие. Парите обаче са нещо друго. Често казваме: „Той е роден богат“, но точно това не е вярно. Възможно е да се родиш в богато семейство като дете на богати родители. Може да си роден интелигентен или красив, но не може се родиш богат. Накратко, разпределянето на парите за разлика от разпределянето на други завидни качества като интелигентност и красота е напълно поправимо. Тук е полето на действие на завистта. Човешката ситуация изглежда достатъчно нетърпима за Масата и без това непоносимо допълнително крещящо неравенство при разпределението на материалните блага. Как смее синът на милионера да е син на милионер?

65

Три са великите исторически отрицания:

(a) отхвърляне на липсата на политическа свобода;

(b) отхвърляне на ирационалните системи на социалните касти;

(c) отхвърляне на крещящото материално неравенство. Първото отхвърляне е започнало с Великата френска революция; второто е в процес на развитие; третото започва сега.

66

Свободното предприемачество, както ние го разбираме, дава възможност на човека да стане толкова богат, колкото пожелае. Това не е свободно предприемачество, а свободен вампиризъм.

67

Голямото уравнение на двайсети век е „аз = ти“. А голямата завист на двайсети век е „аз съм по-малко от теб“.

68

Като всеки друг факт и тази повсеместна завист, това желание да се разпределят поравно световните материални блага е полезна. Ползата е очевидна: тя ще принуди и вече принуждава под формата на Студена война по-богатите страни да се разделят със своите богатства в буквален и метафоричен смисъл.

69

Недостатъците на всяко полезно явление са заложените в него възможности за загуба на актуалност. При завистта има два основни недостатъка. Първият е основаването й на схващането, че да имаш пари и да си щастлив е едно и също. В капиталистическото общество това до голяма степен е вярно, но по принцип не е естествено. Такава е само природата на капиталистическото общество, а хипотезата, че богатството е единственият билет за щастие (хипотеза, която капиталистическото общество трябва да насърчава, за да продължи да съществува), в крайна сметка ще доведе до дълбоки промени в подобни общества.

70

Капиталистическото общество благоприятства съществуването на завистта — да завиждаш и да си обект на завист, но тази обусловеност е и форма на движение на капиталистическото общество към друго, по-добро. Аз не твърдя като Маркс, че капитализмът носи в себе си семената на своето собствено унищожение; аз твърдя, че той носи в себе си семената на своята собствена трансформация. Смятам също така, че е крайно време тези семена да покълнат.

71

Вторият недостатък на завистта е, че тя уравнява; а всяко уравняване води до застой. Ние желаем равенството на всяка цена, но не и застоя. Аргументът, че неравенството е извор на революционна енергия, е сред най-убедителните оръжия на защитниците на неравенството — богатите. Тоталното неравенство в разпределението на материалните блага, каквото е сегашното състояние, не удовлетворява; а относителното изравняване в благосъстоянието — ситуацията, към която така болезнено, настойчиво и упорито се стремим, е изпълнена с опасности. Необходима ни е друга възможна ситуация.

72

Какво представлява тази завист, това ужасяващо домогване на костеливите пръсти на световната бедност до начина на живот, до богатствата, които в продължение на векове сме трупали тук, на Запад? Това е човечеството. Човечеството е тази завист, това желание, от една страна, да задържиш, а, от друга, да вземеш. Когато тълпата скандира пред посолството, когато наглата лъжа властва в ефира, когато неприлично богатите стават все по-големи егоисти, а потресаващо бедните — по-отчаяни, когато една раса ненавижда друга, когато най-новият конфликт между хората е подклаждан от хиляди изолирани инциденти, тогава завистта ще ви се стори ужасна. Но аз съм убеден (а това е ситуация, в която убеждението има по-голяма тежест от логическите доводи), че великото здраво ядро на човечеството ще прозре истинската същност на завистта — че тя е велика сила, която цели да направи човечеството по-хуманно, ситуация, допускаща само едно решение — отговорност.