Джон Фаулз - Аристос

54

В един щастлив свят всички страхове щяха да са игри. Страхът или опасението е липса, която причинява болка; играта е липса, която доставя удоволствие. Двама души в идентична ситуация: онова, което би вдъхнало страх на единия, за другия може да е само игра.

55

Страховете са напрежения, възникнали между двата противоположни полюса; единият е нашият реален живот, а другият — въображаемият живот, който бихме искали да водим.

56

Съществуват различни страхове: езотерично-метафизични и страхове с практически и ежедневен характер; всеобхватни, фундаментални страхове и специфични страхове от личен характер. Колкото по-чувствителен, свенлив и по-отговорен към другите става човекът, толкова по-силни ще са страховете и безпокойствата му в неговия настоящ, зле организиран свят.

57

Страхове и безпокойства:

Страхът да си в неведение относно смисъла на живота.

Страхът да не познаваш бъдещето.

Страхът от смъртта.

Страхът относно правилния избор. Докъде ще доведе моят избор? Умея ли да избирам?

Страхът от непознатото и различното. Всичко ми е чуждо, включително по-голямата част от моята собствена същност.

Страхът от отговорността.

Страхът от неспособността да обичаш и да помагаш на другите: на семейството си, на приятелите си, на страната си, на всички хора. Този страх се задълбочава от увеличаващото се осъзнаване на значимостта на останалите.

Страхът да не бъдеш обичан от другите.

Страховете на respublica 12 — социалната несправедливост, водородната бомба, гладът, расизмът, авантюристичната политика, шовинизмът и така нататък.

Страховете, породени от амбицията. Дали съм човекът, който искам да бъда? Дали съм човекът, който другите (работодателите ми, семейството ми, приятелите ми) искат да бъда?

Страховете на социалното положение. На класата, на произхода, на материалното положение, на обществения статус.

Парите като източник на страхове и безпокойство. Притежавам ли нещата от първа необходимост? Има ситуации, в които частната яхта или галерия с произведения на стари майстори биха изглеждали предмети от първа необходимост.

Времето като повод за безпокойство. Разполагам ли с достатъчно време да свърша всичко, което искам?

Страхът, свързан със секса.

Страхът, свързан с работата. Това ли е подходящата работа за мен? Дали се справям с нея както трябва?

Безпокойството за здравето.

58

Ситуацията да си сам в офиса и дузина телефони да звънят едновременно. Тези страхове ни обединяват. Ние всички ги изпитваме. Но им позволяваме да ни изолират, все едно гражданите на една страна да успеят да я защитят, като всеки се барикадира в своя собствен дом.

59

Единственото сигурно нещо в моя живот е, че един ден ще умра. Не съм уверен за нищо друго в бъдещето. Но ние или оцеляваме (нали досега, ако се съди по историята, преобладаващото мнозинство винаги е оцелявало) и това, че сме останали живи, когато е било възможно и да не оцелеем, ни вдъхва чувството, което наричаме щастие; или не оцеляваме, но не го знаем.

60

Случайността е от съществено значение за процеса на еволюцията. Някои от нейните въздействия върху личността носят лично нещастие, тъй като по правило, случайността не се съобразява с равенството, нейният принцип не е егалитарен. Тя няма отношение към закона и справедливостта в смисъла, който влагаме в тези понятия.

61

Целта на случайността е да накара нас, хората, а също и всяка друга форма на материята, да се развива. Само чрез процеса на еволюцията ще продължаваме да оцеляваме в един по своята същност еволюционен процес. Следователно целта на човешката еволюция изисква да признаем следното: за да съществуваме, трябва да се развиваме. Както и да изкореним всяко ненужно неравенство — с други думи, да ограничим случайността в човешката сфера. Следователно да се чувстваш нещастен заради случайността е безсмислено като да мразиш ръцете си само заради възможността да бъдат отрязани; както и да не вземеш никакви предпазни мерки, такова нещо да не се случи.

62

Осъзнаването на факта какво притежават по-богатите от нас и какво не притежават по-бедните от нас, никога не е било толкова широко разпространено, както в наши дни. Затова и завистта, която е желанието да притежаваш онова, което имат другите, и ревността, която е нежеланието другите да имат това, което имаш ти, също не са били така повсеместно разпространени, както в нашето съвремие.