Джон Фаулз - Аристос

3

След стотина години клерикалното 36християнство ще изчезне напълно. Християнската църква вече е една зле функционираща институция. Актуалната екуменическа 37мания — „великото ново братство“ на всички църкви, е безплодно усилие, скрито зад паравана на реалността.

4

Невъзможно е да се отрече приносът на християнството за човечеството. Неговото начало е било поставено от личност с толкова силно въздействащ философски и еволюционен гений, че никак не е чудно защо той незабавно е бил обожествен (което е и абсолютно необходимо условие за неговата историческа ефикасност).

5

По силата на своята еволюционна напредничавост християнството е защитавало най-уязвимата част от човечеството. Но с цел по-лесното разпространяване на еволюционните си принципи, то било принудено да „лъже“ и временно тези „лъжи“ имали положително въздействие, но в крайна сметка му навредили.

6

Далеч в необозримото бъдеще е моментът, в който много от основните общи социални закони и принципи, залегнали в основата на християнството, ще се превърнат в архаизъм, защото те са основани на състраданието и на здравия разум. Във всяка велика религия обаче се наблюдава процес, подобен на този при изстрелването на космически кораб; един елемент дава начален тласък при отделянето от земята, а друг елемент излита в космоса. Тези, които се придържат строго към християнската метафизична догма, се опитват да обединят в едно изстрелващия механизъм и летателния апарат.

7

И още — основната притегателна сила на всяка религия винаги ще се дължи на някакъв расов принцип и поради това ще е по-достъпна за тази народност или група, която я е създала, отколкото за останалите. Религията е специфична реакция на обкръжението и на предизвикателствата на историческия момент и затова няма да е толкова подходяща за тези, които живеят в друго обкръжение и изпитват други трудности на историческата ситуация.

8

Първоначално устоите на догматичната вяра укрепват, а после се вкаменяват. Така и тежката защитна броня на някои праисторически влечуги отначало е спомогнала за оцеляването им, сетне е станала причина за изчезването им. Догмата е форма на реакция на специфична ситуация; тя никога не може да бъде адекватна реакция на всички ситуации.

9

Ето ви една „облогова ситуация“: колкото и многобройни да са доказателствата на теолозите за историческата истинност на невероятните (от гледна точка на съвременната наука) събития от живота на Исус, те никога няма да могат да докажат, че тези събития са станали именно така, както те твърдят. Същото важи и за всяко друго отдалечено историческо събитие. В крайна сметка, следвайки непоколебимите логическите доводи, ние сме принудени да вземем някакво решение, подобно на стъпката в тъмното на Киркегор 38или на облога на Паскал; ако откажа да повярвам, че тези невероятни събития действително са се случили, може да се каже, че аз не правя нищо повече от една сляпа стъпка в противоположната посока. Определен тип сляпо вярващ последовател, не непременно обвързан с християнството, макар и характерен за него от времената на Тертулиан 39, използва очевидния абсурд и произтичащото от него отчаяние, дължащо се на нашата вечна неспособност да открием непоколебимост във вярата като източник на енергия и смелост, за да пристъпим в тъмнината, и като указател за посоката, в която тази стъпка да бъде направена. И тъй като (както се твърди) съгласно всяко емпирично човешко определение за знанието не е възможно да узная нищо докрай, аз съм принуден рязко да сменя позицията, която би ми позволила да постигна абсолютно познание — едно състояние на увереност — „над“ и „отвъд“ обсега на каквито и да било емпирични или рационални средства. Това е като да се озова в съмнение и в мрак и да взема решение мигом да скоча, вместо предпазливо да опипам пътя пред себе си; и не просто да скоча, а да скоча отчаяно, при това в най-тъмната част на заобикалящия ме мрак.

В този безразсъден скок от бойната кула на благоразумието несъмнено има някакъв предизвикателен героизъм; а в предпазливото пристъпване напред под мъждивата светлина на предположението и вероятността, сред пресекливото блещукане на научния подход (все пак мястото е отдалечено и непознато) несъмнено се усеща липсата на духовен блясък. Но аз вярвам (а моят разум ми подсказва, че имам основание да вярвам), че пристъпването в тъмнината е екзистенциално предателство и богохулство, което се състои в твърдението, че научната правдоподобност няма нищо общо с въпросите на вярата. Тъкмо обратното; аз смятам, че правдоподобността трябва да играе главна роля. Вярвам в описаните в първата част на тези записки ситуация и космос именно защото те ми изглеждат най-правдоподобни. Никой друг освен Исус не е бил роден от девица или е възкръсвал на третия ден; а тези, както и други невероятни факти, свързани с него, наистина са далеч от правдоподобността. Шансовете да съм прав в моя отказ да повярвам на определени твърдения на библейските притчи за неговия живот, са безброй милиарда към едно и също толкова вероятно е да грешите, ако им вярвате.