Джон Фаулз - Аристос

39

По принцип всеки полулама е чувствителен човек, изпитващ разочарование и ужас от суетата и грозотата на заобикалящата го действителност. По принцип неговата отдаденост на ламаизма е изкуство, към което той се отнася по един специфично нарцистичен и безплоден начин. Той се наслаждава повече на формата, отколкото на съдържанието; по-скоро на стила, отколкото на смисъла; на външния блясък, а не на обществената значимост; на изтънчеността, а не толкова на силата. По-голяма наслада му носят по-незначителните, а не големите изкуства и по-обикновените произведения, а не по-значимите. Той се превръща в тънък познавач, колекционер и свръхчувствителен критик, в дегустатор, език, небце, око или ухо, а всичко останало от неговата личност атрофира и изчезва.

40

Безспорно е, че ламаизмът, особено в такива форми като дзенбудизма, може да ни разкаже много за насладата от нещата като такива; за красотата на едно листо и красотата на едно листо, понесено от вятъра. Но подобно усъвършенстване на естетическия усет и избистряне на вътрешната метафора у всекиго от нас е неприложимо като начин на живот. То може да е (или почти сигурно е станало) важна страна от добрия живот; но самото то не е добрият живот.

41

Ламаизмът или оттеглянето с цел самовглъбяване и самонаслада е вечна, изначална философия; тоест философия, върху отрицанието на която са изградени всички останали (например християнството) философски учения. За да съхраним психическото си здраве, трябва да подхранваме своето „аз“ — това е също така важно, колкото и храната, която консумираме. Ясно е, че подобна философия ще процъфтява най-вече когато личността се чувства най-уязвима и най-застрашена. Най-популярният аргумент в нейна защита е, че човек трябва да пази и поддържа възможно най-високи норми на живот. В живота на най-егоистичните касти и елити има нещо само по себе си добро; но то е възможно най-относителното добро на света. Ранният севърски порцелан безспорно е прекрасен; той обаче е изработен не просто от глина, но и от изтощената плът и костите на всеки френски селяк, гладувал по времето на неговото производство. Всеки предмет на лукса е заплатен със същата цена; в крайна сметка нито едно икономическо или културно оправдание не би изглеждало достатъчно убедително. Под каквото и название да се крие — хедонизъм, епикурейство, битническа философия — ламаизмът винаги е бил убежище за онеправданите. Възможно е да има светове и системи на съществуване, където това да е напълно смислено и уместно; но не и в свят като нашия, намиращ се в състояние на вечна еволюционна война.

42

Хуманизмът е философия на закона, на всичко, което може да бъде рационално обосновано. Той има два големи недостатъка. Единият е присъщото му презрение към мистериозното, ирационалното и емоционалното. Другият е, че хуманизмът по своята природа е толерантен, но толерантността е качество на наблюдаващия, а не на управляващия.

43

Обичайното поведение на хуманиста е да наблюдава отстрани; да живее в сабинска ферма; да пише: „Odi profanum vulgus, et arceo.“ 42Хуманистът вижда доброто както у своите врагове, така и в техните философии; вижда доброто у своите врагове, защото не може да приеме, че са лоши по своя воля, а доброто в техните философии вижда, защото няма философия, която да е напълно лишена от здрав смисъл и хуманност. Той се придържа към златната среда, към здравия разум, към средата на пътя, към съобразяването с двете страни; той печели уважението, но не грабва въображението.

44

Прието е да се смята, че античният политеистичен хуманизъм е изчезнал, защото е бил нереалистична и във висша степен изкуствена система. Но в определен смисъл той е бил и реалистичен, както е нормално да се очаква от всяка религия с древногръцки произход. В крайна сметка олимпийските богове са олицетворявали действителни човешки качества или разнообразни и много често противоречащи си архетипни човешки наклонности, докато староеврейската система е обединяването на желаните (нравствени) човешки качества, въплътени в един бог, и е била изкуствено построена. В много отношения древногръцката система е по-рационална и интелигентна, което може би обяснява защо е била и по-малко привлекателна. Древноеврейският бог е творение на човека, а древногръцките богове са отражение на човека.

45

Често забравяме до каква степен Ренесансът и всички негови достижения се дължат на обръщането към древногръцката система.