Джон Фаулз - Аристос

Връзката между езичеството и свободата на мисълта е прекалено добре известна, за да се нуждае от доказателство; а всички монотеистични религии са в определен смисъл пуритански по своя дух и дълбоко в себе си тиранични и фашистки. Великите научни постижения на древните гърци, тяхната логика, демокрация и изкуства — са били възможни благодарение на доста свободното и променящо се схващане за божествеността; а тъкмо това е характерно и за последното столетие от човешката история.

46

Разбира се, противоречието не е само между „либералния“ политеизъм и „нелибералния“ монотеизъм. За човека религията открай време е ясно определено поле за изразяване и защита на собствените интереси; а да се споразумяваш или сляпо да вярваш в няколко богове едновременно е много по-трудно, отколкото само в един. Изразеният скептицизъм и агностицизъм, така характерни за най-добрата древногръцка мисъл, са естествен продукт на политеизма, също както монотеизмът поражда емоционален ентусиазъм и мистичен плам. Този конфликт между скептицизъм и мистицизъм далеч предхожда християнската ера.

47

Подобно на съвременните хуманисти, древните милетци 43не вярвали нито в задгробния живот, нито в каквито и да било богове. По-късно, през VIII-VII в. пр.н.е., настъпва инвазията на орфическото 44възраждане с неговата невероятна смесица от изкупление, спасение и предопределение, съчетани с цялата мощ на необузданите му мистерии. През V в. пр.н.е. битката между орфическия мистицизъм и милетския скептицизъм се води непрекъснато. Оттогава насетне между Дионис и Аполон никога не е имало мир и никога няма да има.

48

Така или иначе, в историята винаги настъпват периоди, когато ясно проличава кое учение най-добре отговаря на всеобщите нужди.

Монотеизмът е превел човечеството през мрачните векове след рухването на Римската империя; днес обаче изглежда, че най-подходящ за нашата ситуация е добронамереният скептицизъм на хуманизма. Явно е нелепо да се разглежда това противопоставяне като някаква борба или битка, в която едната страна трябва да бъде победена, а другата — обявена за победител; напротив — то би трябвало да се възприема като особеност, присъща на човешкото политическо устройство, sine qua non 45на обществения живот и на еволюцията.

49

Християнинът казва: „Ако всички бяха добри, всички щяха да са щастливи.“ Социалистът казва: „Ако всички бяха щастливи, всички щяха да станат добри.“ Фашистът казва: „Ако всички се подчиняваха на държавата, всички щяха да са щастливи и добри.“ Ламата казва: „Ако всички приличаха на мен, щастието и доброто щяха да са без значение.“ Хуманистът твърди: „Щастието и доброто трябва да бъдат подложени на по-обстоен анализ.“ Последното мнение е най-приемливото.

50

Веднъж Наполеон казал: „Обществото не може да съществува без материалното неравенство, а материалното неравенство не може да съществува без религията.“ Разбира се, той не е говорел като историк-теоретик, а само оправдавал своя конкордат 46с Ватикана; но това макиавелианско твърдение по един превъзходен начин илюстрира както целите, така и проблемите на социализма.

51

Социализмът и комунизмът са опит за прекрояване и ново интерпретиране на християнството. Но измежду онези особености на християнството, които те изпращат на гилотината, има и една много съществена — мистерията. Християнството загнива, защото се опитва да запази една фалшива мистерия; социализмът ще загние, защото се опитва да пренебрегне истинската мистерия.

52

Подобно на християнството, социализмът се опитва да задържи изстрелващия механизъм прекалено дълго след старта. Целейки постигане на по-голяма социална справедливост, ранните социалисти разпространяват различни впечатляващи, но незрели теории за равенството, материализма и историческото развитие; те идеологизират пролетариата и очернят всичко, което се различава от него. Те използват социализма като тояга, като огромна експлозия. Само че не огромна експлозия е това, от което се нуждаем сега. Необходими са ни по-малко сила и повече мисъл; по-малко доктрини и повече анализ.

53

Макар че социализмът се отнася враждебно към по-ранните религии, той самият е религия и това проличава най-ясно от неговата омраза към ересите, към всякаква критика, неприемаща определени догми като абсолютно неопровержими твърдения за реалността. Приемането на догмата се превръща в основно доказателство за нечия вяра и преданост към убежденията. Това неминуемо води до застой.