Джон Фаулз - Аристос

64

Комунизмът и социализмът допринасят за укрепването на капитализма и християнството и обратното. И двете страни мечтаят за пълно унищожаване на опонента; но за момента се нуждаят един от друг и противопоставяйки се, взаимно се поддържат.

65

В един свят, в който много общества и расови групи са на прага на такова разрастване, че ще се наложи взаимно да се изтребват, за да оцеляват, и в който средствата за реализирането на това изтребление винаги са леснодостъпни, консерватизмът, тоест философията на неограничената свободна инициатива, на „аза“ и на запазването на status quo 48, е несъмнено погрешна и опасна. Ако днес консерватизмът, или дясното крило притежава толкова много власт и влияние в така наречения „свободен“ свят, причината е, че доктринерският социализъм от комунистически тип изглежда още по-лоша алтернатива. Ако хората трябва да избират между несправедливото свободно общество и справедливото несвободно, те винаги се спират на първата алтернатива, защото свободата привлича човека като магнит. От това следва, че в парламентарния социализъм от типа, развит в Западна Европа, има повече надежда за човечеството в сравнение с която и да било друга политическа тенденция; и то независимо от доктринерството и от другите недостатъци, за които споменах по-рано.

66

Жизненоважната идея, която за социализма е по-скъпа от всяка друга, е, че в този свят има прекалено много неравенство и че е възможно то да бъде премахнато. В най-добрия случай социализмът се стреми да постигне максимална свобода с цената на минимално социално страдание. Това намерение е справедливо, колкото и неправилни да са понякога средствата за осъществяването му.

67

Задачата на парламентарния социализъм е да изрази ясно и да отстоява своята политика пред зле образования електорат в общество, в което съществува свобода при избора на народни представители; с други думи, там, където винаги съществува опасност електоратът да предпочете себе си пред обществото. Ако в името на електоралните цели политиката на социализма подражава на консерватизма и прибягва до определени мерки, водена от доктринерски съображения, аз отричам подобен социализъм; ако водената от него политика отнема на електората основното му право — правото на избор, както е при комунизма, аз го отричам. Но когато изразява желанието на хората с право на свободен избор да предпочетат друга, по-добра политика, да изберат пътя към един по-справедлив свят, аз го приемам. А и как хората на добрата воля биха могли да изберат някое друго политическо убеждение?

68

Фашизмът твърди, че дълг на силните и интелигентните хора е да установят контрол в държавата с цел Масите да бъдат организирани и управлявани. В най-добрия си платоновски вариант това е най-реалистичната политическа философия. Но тя винаги се сблъсква с един и същ препъникамък: човешката личност.

69

Именно личността в нас ни кара да се отнасяме с подозрение към мерките, които одобряваме. Ние винаги можем да се поставим на мястото на тези, които не ги одобряват. Индивидуалността е проводник, средство за общуване между хората. Тя е пропуск към всичките ни събратя. Фашизмът си поставя за цел да унищожи именно тази уникална способност на интелигентните индивиди да общуват помежду си. Фашизъм и въображение са две несъвместими понятия.

70

Фашистите се опитват да създадат еднополюсно общество. Всички трябва да са обърнати с лице на юг, никой не трябва да гледа на север. В подобни общества обаче съществува едно фатално привличане към противоположностите на всичко, което е наложено [насила]. Ако заповядате на човек да гледа към бъдещето, той ще гледа към настоящето. Ако му заповядате да се кланя на Бог, той ще се кланя пред човека. Ако му заповядате да служи на държавата, той ще служи на себе си.

71

Обществото се нуждае от известен конформизъм, както машината се нуждае от смазка и от части със заоблени ръбове. Много общества обаче налагат конформизъм в случаи, когато е необходимо обратното на конформизма, а нонконформизъм позволяват там, където би трябвало да е забранен. За едно общество няма нищо по-ужасно от подобно разточителство или злоупотреба с желанието за приспособяване.

72

Добро човешко общество е онова, в което никой не се приспособява, без да се замисли защо го прави, и никой не се подчинява, без да се замисли защо се подчинява; в което никой не се приспособява от страх или от мързел. Такова общество не е фашистко.