Джон Фаулз - Аристос

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Фаулз - Аристос» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Аристос: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Аристос»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Публикувах тази книга макар всички, които четоха ръкописа, да ме съветваха да не го правя. Щяла да навреди на моя имидж. Убеден съм, че никой нямаше да го е грижа за добрия ми имидж, ако зад гърба си нямах бестселър. Използвах онзи успех, за да публикувам този провал и така да дам повод за обвинение в безскрупулно упорство. За ината си признавам, за липсата на скрупули — не. Действах единствено в хармония с написаното от мен.
Джон Фаулз Искрена и противоречива лична философия за двайсети век — невероятно увлекателна и предизвикателна.
„Скотсман“ Негов ментор е древногръцкият философ Хераклит и Фаулз споделя същата любов към парадокса, същия проникновен размисъл и, най-вече, същото сладкодумие.
„Тайм“

Аристос — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Аристос», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Но тази аналогия с лотарията толкова успешно смекчава суровата реалност, че дори и най-несправедливите награди и привилегии ще бъдат подкрепени от своите противници. Аз смятам, че тази аналогия не е добра, и всякаква вяра в нея по принцип е позорна.

Държим се като комарджии, които превръщат неуспеха в добродетел, и заявяват: „Само един кон може да победи. Всичко зависи от късмета в играта. Все някой трябва да загуби.“ Това обаче е описание, а не предписание. Ние не сме само играчите, които залагат, но сме и конете, на които други залагат. За разлика от истинските състезателни коне към нас не се отнасят еднакво добре, без значение дали губим или печелим. А и ние изобщо не сме коне, понеже можем да мислим, да сравняваме и да общуваме.

17

Човешката раса се състои от равноправни същества, а не от съперници. Ние сме надарени с интелект и свобода, за да се противопоставяме и да контролираме последствията от въздействието на случайността, която е в основата на цялото битие, а не чрез тях да оправдаваме несправедливостта.

Остойностяване на удоволствието

18

Някога човекът вярвал, че сам може да си осигури удоволствията; сега обаче е убеден, че трябва да си плати за тях. Сякаш цветята вече не растат в полята и градините, а могат да бъдат намерени само в цветарските магазини.

19

Капиталистическите общества изискват максимални възможности за харчене; както поради специфични икономически причини, така и поради факта, че главното удоволствие за преобладаващото мнозинство от хората се състои именно в харченето. За улесняване на това удоволствие са развити системи за разсрочено плащане; разнообразни форми на лотарии неудържимо привличат мечтаещите за богатство така, както някога ярко осветените павилиони на пътуващите панаири са омайвали селските жители. Наблюдават се всички онези симптоми, известни като „консуматорска невроза“, но това далеч не е най-лошото последствие.

20

Най-лошото е остойностяването на удоволствието, неспособността да си го представим по друг начин освен като неразривно свързано с придобиване и харчене. Невидимата патина върху предмета сега е неговата парична стойност, а не действителната му красота. Преживяването сега е нещо, което трябва да се притежава като предмет, за който си заплатил; нещо повече, други човешки същества — съпрузи, съпруги, любовници, деца, приятели, се превръщат в предмети, притежавани или непритежавани, асоциирани със стойности, свързани повече със света на парите, отколкото със света на човешките ценности.

21

Притежателят е този, който винаги се оказва притежаван. Манията ни да колекционираме не само скъпи предмети, но и скъпи преживявания, и отношението ни към подобна съкровищница от преживявания като доказателство за истинско съществуване (точно както за скъперниците и сребролюбците трупането на пари представлява специфична добродетел) най-накрая ни превръща в бедняци във всяко отношение, освен в едно — икономическото. Струва ни се, че живеем в изгнание, изолирани от всичко, което не можем да си позволим. Безплатните удоволствия започват да изглеждат без всякаква стойност. Някога хората са отнасяли със себе си в рая своите добри дела; а сега възприемат като рай своите придобивки и размера на своите разходи.

22

Икономиката на широкодостъпното потребление гласи: работниците трябва да получават достатъчно, за да произвеждат повече и да купуват повече. Целта е да се консумира много, следователно стоките трябва да са изработени така, че да траят възможно най-кратко време — колкото да се залъже лековерната публика. Занаятчийската прослойка е на изчезване; произвеждайки качествени дълготрайни стоки, занаятчията извършва най-тежкото престъпление. Отиват си хората на духа и творците, а мястото им се заема от работници и машини. А работниците, разбира се, искат не творчество, а евтини и повърхностни удоволствия.

23

Като естествен резултат от това сред интелигенцията и буржоазията се появява една всеобща страст към старинното, към ръчната изработка и масивното, към отличаващото се, дълготрайното, към магазините с художествено изработени изделия, към стоките, изработени в страни, прекалено бедни, за да си позволят машинно производство.

24

Евтините и популярни развлечения намаляват способността на човека сам да си осигурява развлечения. Механичният радиоприемник превръща самия човек в механичен радиоприемник. Не харесваме механичните кокошки-играчки, задвижвани от батерии, но самите ние се превръщаме в механични хора.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Аристос»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Аристос» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Аристос»

Обсуждение, отзывы о книге «Аристос» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x