Джон Фаулз - Аристос

149

В крайна сметка целта е нищо, но пътят към нея е всичко. Всичко, което наричаме безсмъртно, е смъртно. Онова, което може да се причини от една ядрена катастрофа, времето непременно ще стори. Затова живейте сега и учете другите на същото.

150

Мистерията не е в началото или в края, а в настоящето. Не е имало никакво начало; няма да има никакъв край.

1

Под изкуство разбирам всички изкуства; под творци — творците във всички изкуства; под произведения на изкуството — всичко, на което можем да се наслаждаваме в отсъствието на твореца. След откриването на звукозаписа и кинематографа вече е спорно дали грандиозните изпълнения, като например музикалните или драматичните, все още са произведения на изкуството. Въпреки това под произведение на изкуството тук аз имам предвид традиционната представа. Творчеството на композитора, а не на интерпретатора; творчеството на драматурга, а не на актьора.

2

Занимаването с изкуство и преживяването на изкуството са толкова важни за човека, колкото научните познания и тяхното приложение. Тези два велики способа за вникване в съществуването и за извличане на наслада от него не си противоречат, а взаимно се допълват. За нас специфичната ценност на изкуството се състои в това, че то е по-близо до реалността, отколкото е науката, че то не е напълно подчинено на логиката и на здравия разум, което е задължително за науката, следователно по своята същност то е един вид освобождаваща дейност, докато науката по напълно разбираеми причини и уважителни основания е една ограничаваща дейност. И накрая, най-важното — то е най-доброто, понеже е най-богатото, най-сложното и най-разбираемото средство за общуване между човешките същества.

3

Изкуството е най-добрият начин да се преборим с времето, следователно и с немо . То утвърждава онзи свят на безвремието, на абсолютния интелект (ноосферата на Тейяр дьо Шарден 76), където всяко произведение на изкуството е съвременно и почти безсмъртно, доколкото може да е безсмъртно нещо в един космос, в който няма безсмъртие.

4

Навлизаме в областта на ноосферата по пътя на творчеството, с което я утвърждаваме, или по пътя на преживяването му, с което съществуваме в нея. Но и двете функции са взаимосвързани; „актьори“ и „публика“, „свещеници“ и „паство“. Нали преживяването на изкуството освен всичко друго е и усещането, че и други са съществували, както съществуваме и ние, и продължават да живеят в това творение, свидетелстващо за тяхното съществуване.

5

Разбира се, ноосферата дължи съществуването си и на великите научни открития. Но съществената разлика между произведението на изкуството и това, което можем да наречем произведение на науката или научен факт е, че първото за разлика от второто никога не може да бъде подложено на опровержение. Едно произведение на изкуството, колкото и спорни да са неговите художествени качества, е обект, намиращ се в контекст, в който понятия като доказателство и опровержение не съществуват. Именно затова художественото произведение е много по-устойчиво на времето; космогониите на древна Месопотамия днес не ни впечатляват и почти не ни интересуват. Те са отдавна опровергани научни факти. От друга страна обаче, произведенията на изкуството от древна Месопотамия продължават да привличат нашия интерес и са запазили своята непосредствена стойност. Най-важното доказателство за стойността на един научен факт е неговата полезност сега ; естествено „полезността сега“ има извънредно голямо значение за нас и обяснява приоритета, който понастоящем даваме на науката в нашия свят. А отхвърлените научни факти — онези, които вече нямат такава полезност — се превръщат в най-обикновени интересни факти от историята на науката и етап от развитието на човешката мисъл, които все повече ще оценяваме от естетическа гледна точка, а именно стройност на изложението, стил, форма и така нататък. На практика те се превръщат в умело завоалирани художествени произведения, макар и по-независими от фактора време, а от там и в много по-малка степен непосредствени и значими за нас, отколкото са истинските художествени произведения.

6

Това качество на неподвластност на времето, присъщо на произведенията на изкуството, има и един количествен аспект; от гледна точка на логиката и граматиката е неправилно да се твърди за един обект, че е „по-вечен“ от друг. Но нашето силно желание да победим времето — или да го видим победено — ни тласка към тази нелогичност. Трябва да сме напълно безпощадни, да потиснем изцяло интуицията си, за да съзрем безстойностна грозота в едно произведение на изкуството, създадено преди повече от няколкостотин години. Вярно е, че отминаващото време често се превръща в своеобразен художествен съвет и че красивите неща имат по-голям шанс да бъдат съхранени в сравнение с грозните. Но ние знаем, че в много други случаи — като например при археологическите находки — такъв художествен съвет просто няма. Грозните неща оцеляват наравно с красивите от същата епоха; и въпреки всичко ние виждаме прекрасното и в едните, и в другите.