Джон Фаулз - Аристос

Това обаче много наподобява абсурдното твърдение, че велико изкуство може да бъде творено по пътя на чистата логика и разсъжденията. Изкуството е резултат от реалния живот на човечеството, от историята, от времето, а проявлението му винаги е по-сложно от науката, ако не като метод, то като начин на изразяване. То е предназначено за други човешки същества; то може да утешава или заплашва, но винаги оказва повече или по-малко терапевтично въздействие, насочено към нещо, което е прекалено сложно (и действително ритуализирано), за да бъде контролирано или излекувано от науката, а именно — човешкия разум.

25

Второто голямо предимство на стилизацията сигурно също е било повече или по-малко очевидно за първобитния творец. Стилът изопачава реалността. Но в действителност именно това изопачаване е и най-ефикасният инструмент на изкуството, защото тъкмо чрез него творецът има възможност да изрази и своите чувства и настроения, и тези на обществото. Няма съмнение, че богинята на плодородието, която има петдесет гърди, не е неуспешен опит за реалистичен портрет, а визуален израз на определени чувства. В езика това съответства на появата на метафората и на всичко, излизащо от рамките на комуникативните потребности. В музиката се появяват всички онези елементи, които не са задължителни като акомпанимент към танца; всичко освен барабанния ритъм и пляскането с ръце.

26

Първите две цели на твореца — пресъздаване на света и изразяване на чувствата към него, били най-важните поне до началото на епохата на Ренесанса; а третата цел — изразяването на вътрешните чувства на твореца, възтържествувала едва през миналия век или малко преди това. Основните причини са две. Първо, развитието на по-съвършени средства за по-точно пресъздаване на реалността от изкуството, води до изгубване на значимостта на описателното реалистично изкуство. Фотоапаратът, магнетофонният запис, техническите речници и научните методи за лингвистично наблюдение — всички тези неща спомагат предметно-изобразителното изкуство да започне да изглежда неубедително и наивно. И ако ние вече не обръщаме внимание на това, вероятно причината е, че в исторически план изобразителното изкуство има много голяма стойност за нас и че ние все още не сме се освободили от навика да го използваме, макар да разполагаме с далеч по-съвършени средства.

27

Така например, ако действително искаме да отдадем почит на някой прочут човек, със сигурност ще предпочетем да му направим хубави фотографии, да заснемем филм за него или да публикуваме статии за неговата личност и постижения; всичко е за предпочитане в сравнение с негов портрет, поръчан на някой сръчен занаятчия, следващ каноните на академизма 82. Защото едва ли някой смята, че подобни портрети притежават каквато и да било действителна биографична или художествена стойност; те само отговарят на традиционната обществена представа за награда за особени заслуги.

28

Втората причина за триумфа на изкуството, насочено към изразяване на вътрешните чувства на твореца, се дължи на възхода на значимостта на собствената личност в живота на всеки човек като резултат от онези благоприятни за съществуването на немо условия, за които вече споменах. Неслучайно движението на романтизма 83, чието влияние все още силно се усеща, е възникнало като резултат от появата на ориентираната към машините индустриална революция; а и много от проблемите на съвременното творчество произтичат от подобна враждебна полярност.

29

Неизбежният резултат от тези процеси е появата на стила като основно мерило за художествена стойност. Съдържанието никога не е изглеждало по-маловажно; ето защо с основание разглеждаме историята на изкуството от Ренесанса насам (последният период, в който съдържанието най-малкото е било равнопоставено) като една постепенна, но почти пълна победа на изразните средства над предмета на изразяване.

30

Сигурен признак за този триумф е склонността на творците да подписват своите произведения. Тази практика възникнала при древните гърци и както би трябвало да се очаква, намерила най-широко приложение в онова изкуство, в което самосъзнанието на твореца е най-изразено — литературата. Но още през Ренесанса мнозина творци вече не изпитвали особена потребност да се подписват под своите произведения; дори и днес има традиция да не се подписват работите в онези занаятчийски изкуства (например грънчарството и производството на мебели), които са най-малко податливи на експлоатация от авторското „аз“.