Джон Фаулз - Мантиса

Той събра сили и се осмели да потърси погледа й.

— Какво е ПСС?

— Плексиколна свръхстимулация. — Тя хвърли неспокоен поглед към вратата. — Сестра, побързайте моля. Знаете каква тежка програма имам днес.

През това време сестра Кори бе застанала до вратата и тъкмо окачваше на закачалката бялата си туника. Без да се обръща, разкопча предната част и освободи задния край на престилката си, която също постави на закачалката. Понастоящем бе погълната в разкопчаването на синята роба. При тази подкана ускори движенията си, изхлузи надолу робата и я закачи върху престилката; най-накрая увенча кукичката с касинката си и събу обувките си. Съвършено гола, с грациозна и плавна походка се върна до леглото и застана от своята страна. Пациентът се взираше паникьосан до смърт и сякаш хипнотизиран в тъмните стройни женски тела. Двете жени бяха на една височина, макар че двайсетгодишната сестра не беше толкова слаба; не бе и чак толкова сериозна, защото му се стори, че долавя нещо присмехулно в сведения й поглед и едва забележимо присвитите й устни. Лекарката заговори отново:

— Преди да започна, бих искала да ви информирам, че упорството ви може би далеч не е толкова морално извисено, колкото си въобразявате. Ние сме съвсем наясно, че някои пациенти отказват лечение, надявайки се, че ще се окажем принудени да използваме перверзни средства… или поне така ги наричат. В много редки случаи, когато става дума за неволно и продължително еротично блокиране, ги прилагаме. Но никога в такава ранна фаза от лечението. Тъй че ако тайно се опитвате да ни изнудите да приложим синонимфимна или псевдотергумална стимулация, бързам да ви предупредя веднага — няма никакъв смисъл. Това ясно ли е?

— Дори не зная какво представляват, за Бога.

— Същото важи и за бразилската чупка.

— Нито пък това!

Пак настъпи мълчание. Лекарката отново доби изражението на училищна директорка, която знае, че нарочно се опитват да я провокират да изгуби търпение. Постави ръце на кръста си и каза:

— И още нещо, господин Грийн. На изключително неодобрително отношение при нас също така се радва и криптоамнезията. — Тя замълча, за да се увери, че предупреждението е стигнало до него. — А сега се обърнете настрани. С лице към мен.

Ръката на сестрата се плъзна под лявата му мишница, внимателно приканвайки го да се обърне.

— Хайде, господин Грийн. Щом госпожа Грунди така казва. Не се дърпайте.

Той хвърля изпълнен с подозрение и гняв поглед към усмихнатото чернокожо лице, но най-сетне се извръща настрана. С невероятна пестеливост на движенията и бързина, която издаваше значителен опит, двете медицински лица в миг се намериха на леглото до него, всяка от своята страна. Сестра Кори се долепи до гърба му, а лекарката — за най-голям негов ужас — притисна гръб към гърдите му. И двете се понаместиха, съответно по-напред и по-назад, сякаш да са по-сигурни, че са го заключили в греховността на двете си тела. Неприятно докосване на слабините на чернокожата към тялото му потвърди вече породеното съмнение. Втренчи се в тъмната коса, привързана с шалче, чиито краища се намираха на два-три сантиметра от носа му. Краткотрайно мълчание. После лекарката заговори. Гласът й бе по-тих и издаваше нескрит, но не напълно успешен опит да не прозвучи толкова властно:

— Добре. А сега най-любезно ви моля да поставите лявата си ръка на гърдите ми.

Тя вдигна ръка към тавана. Той се поколеба, но постъпи както му бе казано — както по нареждане на автомобилния инструктор човек би поставил ръка на някой лост или ключ. Лекарката отпусна ръка. Дланта й се намери върху неговата ръка, сякаш да й попречи да се отмести.

— А сега ме слушайте внимателно, господин Грийн. За последен път се опитвам да ви обясня. Паметта е тясно свързана с егото. Вашето его е претърпяло загуба в битка със суперегото, което е решило да го репресира — да го цензурира. Със сестра Кори се стремим единствено към това да извикаме на помощ третия компонент на вашата психика — Аза. Вашият Аз е онази увиснала част на вашето тяло, прилепена към гърба ми. Потенциално това е най-добрият ви приятел. И моят, като ваш лекар. Разбирате ли какво говоря?

Сестра Кори целуна, а след това започна да облизва врата му.

— Това е скандално нарушаване на правата на личността.

— Опасявам се, че говори вашето суперего. Тази процедура малко напомня изкуственото дишане уста в уста, също както и самата амнезия малко напомня на удавяне. Следите ли мисълта ми?