Джон Фаулз - Мантиса

Доктор Делфи нареди:

— Лежете мирно. Точно както сте. — Макар и тих, гласът й бе подчертано по-енергичен и смущението му не остана скрито за нея. — Скъпи човече, аз съм лекар, а това е медицинска сестра. Виждаме голи мъжки тела всеки ден.

— Да. — После добави: — Извинявайте.

— Сега трябва да поставим гумирана постелка на леглото. Извърнете се към мен. — Той се обърна и сестрата разстла постелката точно зад гърба му. — А сега на другата страна. Над гънката. Точно така. Браво. А сега отново легнете по гръб. — Той впери поглед в облицования таван. Постелката бе добре изопната под тялото му. — Сега вдигнете ръце и ги поставете под главата. Идеално. А сега затворете очи. Искам да се отпуснете. Намирате се в най-добрата болница за подобни заболявания в Европа. При нас успешните лечения достигат най-висок процент. Няма нищо страшно, вече сте на път да се възстановите. Просто отпуснете цялото тяло. Не мислете за нищо. Всичко ще бъде наред. — Пауза. — Сега ще ви прегледаме, за да наблюдаваме някои нервни реакции. Трябва да лежите почти неподвижно.

— Да.

Послушно лежеше със затворени очи. Тишината се проточи още няколко секунди, през което време се чуваше само тиктакането на часовника, а после лекарката каза:

— Хайде, сестра.

Две леки ръце се докоснаха до вътрешната страна на ръцете му, протегнати на възглавницата, спуснаха се по мишниците му, после по хълбоците и за миг поспряха на таза, притискайки костта.

— Ръцете ми са нежни и топли, нали, господин Грийн?

— Да, благодаря.

Сестрата отдръпна ръце, но само за миг. Едната сръчно подхвана отпуснатия му пенис, повдигна го нагоре и остана да лежи върху него, докато пръстите на другата обхванаха скротума и започнаха леко да го масажират. Мъжът на леглото веднага отвори тревожно очи. Лекарката се наведе над него.

— Мозъчният център, който контролира паметта, е тясно свързан с центъра, контролиращ половата дейност. Трябва да се уверим, че последната не е нарушена. Това е стандартна процедура. Няма защо да се стеснявате. А сега отново затворете очи.

В очите й не бе останала и следа от шеговитост или гняв — в тях се четеше единствено медицинска сериозност. Той отново затвори очи. Масажът продължи. Другата ръка започна да гали откритата задна част на пениса. Макар изобщо да не се чувстваше спокоен, манипулацията наистина даваше вид на чисто медицинска, рутинна процедура; и сякаш за да потвърди това впечатление, лекарката заговори на сестрата от другата страна на леглото.

— Поправиха ли онзи клапан?

— Шегувате ли се?

— Не знам какво им става на тези от поддръжката. Колкото повече се оплаква човек, толкова по-бавно става всичко.

— Те само къркат в парното отделение. Виждала съм ги.

— Ще трябва да накарам господин Пийкок да ги стегне.

— Пожелавам ви успех.

Предполагаше, без да ги вижда, че саркастичното примирение на сестрата допада на лекарката; представяше си как последната забележка ги е накарала да се усмихнат. Настъпи тишина. Пръстите продължаваха лекичко да го стискат, да го галят и от време на време се провлачваха. Но в разменените реплики имаше нещо, което продължаваше да го човърка. Струваше му се, че си спомня този кратък неразбираем прозаичен разговор, че вече го е преживял, дори преди това… но как би могъл да го е преживял и да не го помни?

— Някаква реакция? — тихо промърмори лекарката.

— Негативна.

Почувства как пръстите повдигат пениса, все още съвсем мек, и го оставят да се отпусне надолу; после манипулацията започна отначало. Вече отчаяно се опитваше през мъглата и суровата сива стена на амнезията да възстанови изгубеното познание и опит. Болници, лекари, сестри, лекарства, лечения… усети някакво раздвижване откъм страната, където се намираше лекарката.

— Подайте ми дясната си ръка, господин Грийн.

Застинал на място, не реагира по никакъв начин, но лекарката измъкна ръката му изпод главата му и я насочи нагоре. Пръстите докоснаха гола гръд. Отново шокиран и ужасен, той отвори очи. Доктор Делфи се бе навела над него с разтворена бяла престилка и се бе втренчила в стената над главата му, сякаш чисто и просто му мереше пулса. После насочи ръката му към другата си гърда.

— Какво правите?

Без да го поглежда, тя заяви:

— Моля, не говорете, господин Грийн. Искам да се концентрирате върху осезанието.

За трети път изпълнени с най-искрено изумление, очите му проследиха отвора в разкопчаната престилка, после отново се върнаха нагоре към извърнатото й настрана лице. Не бе възприел буквално забележката й, че е само по престилка.