Джон Фаулз - Мантиса

— Не зная какво се опитвате да постигнете.

— Току-що ви казах. Трябва да прегледаме рефлексите ви.

— Искате да кажете…

Погледът й недвусмислено издаваше раздразнение.

— Несъмнено при предишни прегледи ви се е налагало да давате проба. Това не е по-различно.

Той отдръпна ръка.

— Но аз… вие…

Изведнъж гласът й се извиси, строг и леден:

— Вижте какво, господин Грийн, със сестрата имаме достатъчно други пациенти, за които трябва да се погрижим. Искате да ви излекуваме, нали?

— Да, разбира се, но…

— Тогава затворете очи. И за Бога, опитайте се да действате поне мъничко по-еротично. Не мога цял ден да се занимавам само с вас. — Наведе се над него, подпирайки се на възглавницата от двете му страни. — А сега с двете ръце. Където искате.

Но той не помръдна.

— Не мога. Изобщо не ви познавам.

Тя си пое дъх.

— Господин Грийн, приемете ме просто като жена. Или се опитвате да ми кажете, че предпочитате това лечение да бъде проведено от мъже?

— Обиждате ме.

Тя го изгледа строго.

— Намирате тялото ми за отблъскващо?

Погледът и тонът й бяха безпрекословни и не допускаха отказ. Той отмести очи от лицето към скритите в сянка гърди, после извърна лице.

— Не виждам какво общо има всичко това с…

— Онова, което наричате „всичко това“, съвсем случайно е най-новият и най-препоръчителният метод за лечение на болни във вашето състояние.

— Никога не съм го чувал.

— Само допреди няколко минути не бяхте чували и за съпругата и децата си. Страдате от много сериозно увреждане на паметта.

— Това бих го запомнил.

— Помните ли политическите си пристрастия? — Той не отвърна. — А религиозната си принадлежност? Банковата сметка? Професията си?

— Знаете, че не помня.

— Тогава ще ви помоля да ми се доверите, че зная какво върша. Не учим толкова години — особено в моята област — за да бъдат подлагани на съмнение експертните ни преценки, и то поради подобни безсмислени аргументи. Намирате се в отлично физическо здраве. Вчера ви прегледах основно. Гениталиите ви са напълно нормални. Не искам невъзможното.

Той продължи да гледа встрани, сетне преглътна и тихо предложи:

— Не може ли… сам?

— Не проверяваме единствено способността ви да произвеждате сперма , господин Грийн.

Не успя да долови защо така презрително наблегна на думата „сперма“, сякаш бе синоним на „мръсотия“ или „гнусотия“.

— Толкова ме притеснявате.

— Намирате се в болница, за Бога. Не влагаме нищо лично. Със сестрата просто се придържаме към общоприетата практика. И ви молим за малко съдействие. Сестра?

— Все още негативна реакция.

— Стига глупости, господин Грийн. Имам съвсем нормално женско тяло. Затворете очи и го използвайте.

Гласът и погледът й бяха като на гувернантка от старата школа, която нарежда на мудно дете да извърши необходимия естествен процес.

— Но защо?

— И ви моля да престанете с тези безсмислени въпроси.

Тя отклони поглед към стената над леглото, прекратявайки всякакви по-нататъшни дискусии. Най-сетне той затвори очи и предпазливо вдигна ръце към надвисналите гърди. Просто ги обхвана с длани, без да ги гали. Бяха топли, твърди и допирът до тях бе приятен; усети едва доловим аромат, който напомняше на катран — или по-скоро на мирта — несъмнено от антисептичния сапун, който тя вероятно използваше. Но женствеността й го вълнуваше много по-малко от надигащия се в душата му гняв. Най-малкото знаеше, че вероятно съвсем наскоро е преживял тежка травма и че съзнанието му сигурно се намира в изключително деликатно и лесно накърнимо състояние — и ето ти на, тези двете не просто се възползват най-безогледно от слабостта му, както и от факта, че е полуупоен, а (и което бе далеч по-лошо) напълно отказват да се съобразят с каквито и да било морални задръжки от негова страна.

За негов най-голям ужас — тъй като сестра Кори продължаваше с процедурата — усети наченки на ерекция. Може би сестрата бе направила на лекарката таен сигнал, защото отровният й тон се посмекчи; сега по-скоро звучеше като министъра на туризма, който произнася реч пред делегация от представители на чуждестранни туристически агенции, разчитайки на благонадежден текст, написан от някой чиновник, никога не срещал на живо служители в туристическа агенция.

— А сега можете да изследвате и други области от моето тяло.

Това бе вече прекалено. Той отпусна ръце на възглавницата, но продължи да стиска очи.