Джон Фаулз - Мантиса

— Това на нищо не прилича.

Доктор Делфи помълча за миг, а после, изваждайки на показ една далеч не толкова приятна страна на социалното и интелектуалното си превъзходство, заговори остро и ледено безапелационно:

— Ако държите да знаете, господин Грийн, загубата на паметта ви може да се дължи на несъзнателното желание да галите непознати женски тела.

Той възмутено отвори очи.

— Подобно заключение е неоснователно!

— Напротив, напълно основателно е. Моногамията е биологична глупост, просто преходен исторически инцидент. Вашата истинска еволюционна функция като мъж е да вложите своите сперматозоиди в колкото е възможно повече утроби. — Тя замълча, но не получи отговор. Продължи с по-тих глас: — Повтарям. Нека ръцете ви се разхождат по цялото ми тяло.

Той затърси нещо в очите й — било то и най-бегла следа от хумор, ирония, поне човечност. Но не откри такива. Тя демонстрираше непоклатимо безразличие по отношение на неговите скрупули, скромността му, чувството му за прилично поведение. Най-сетне затвори очи, намери гърдите, после внимателно придвижи длани нагоре към нежната шия и към гънката, където тя свършваше, и започваха раменете; после, пъхвайки ръце под тънката ленена материя, от която бе ушита престилката, отново към гърдите, по извивката на талията. Лекарката се размърда и повдигна коляно.

— Където пожелаете. — Той посегна нагоре, после спря. — Хайде, господин Грийн. Не виждате венерин хълм за пръв път. Не хапе.

Той отдръпна ръка.

— Има и нещо друго. Какво ще каже жена ми?

— Госпожа Грийн е напълно запозната с характера на това лечение. Разясних й го, преди да се събудите. В кабинета си имам писмено съгласие.

Изведнъж в паметта му изскочи отдавна известен факт, милостиво притичвайки му се на помощ. Отново отвори очи и обвинително се вторачи в лекарката.

— Мислех, че съществува такова нещо като Хипократова клетва.

— Ако добре си спомням, там също се казва, че лекарят ще използва всички средства, които са по силите му, за да излекува пациента.

— Почтени средства.

— Почтени са онези средства, които са най-ефикасни. Каквито сега предлагаме на вас.

Невидимите ръце на сестрата изобщо не го оставяха на мира. Той продължи да гледа лекарката в очите още миг, после откри, че не може да понесе вече съвсем неприкритото раздразнение и неодобрение, което се четеше в тях. Отново затвори очи. След миг доктор Делфи се наведе още по-ниско над него. До устните му се докосна зърно, сетне отново, и сега ароматът на мирта се усещаше по-силно, извиквайки в дълбоките дебри на паметта му образ на облени от слънцето хълмове над лазурно море. Отвори очи и се намери в здрачината под краищата на разкопчаната престилка; настоятелната гърда го подканяше за пореден път. Извърна глава.

— Публичен дом.

— Отлично. Ще ви предоставим всичко, което би активирало либидото ви.

— Вие не сте никакъв лекар.

— Върви. Камшик. Черна кожа. Каквото си пожелаете.

— Това е чудовищно.

— Искате ли сестрата да се съблече?

— Не!

Лекарката се поотдръпна.

— Надявам се, че не сте расист, господин Грийн.

Той продължаваше да държи главата си извърната встрани.

— Настоявам да разговарям с главния лекар.

— Аз съм главният лекар.

— Но не и когато аз изляза оттук. Ще се погрижа веднага да ви бъде отнето правото да практикувате.

— Вярвам, забелязали сте, че все по-рядко ви се случва да търсите необходимата ви дума. Значи може би има известен…

— Вървете по дяволите! Да ви пикая на лечението!

Настъпи тишина. Лекарката заговори с още по-леден тон:

— Господин Грийн, това може би не ви е известно. Но прибягването към образност, свързана с отделянето на фекалии и урина, неизменно е симптом на културно обусловено чувство за вина по отношение на секса и сексуална репресия.

— Изчезвай!

Отново настъпи тишина. После заговори сестрата:

— Изгубихме я, докторе.

Доктор Делфи нетърпеливо въздъхна; поколеба се, после отмести коляно и се изправи край леглото.

— Опасявам се, че нищо не може да се направи. Ще трябва да прибегнем до ПСС.

Чу шумолене от плат. С нова тревога извърна глава и видя лекарката с напълно неприкрито тяло да подава през леглото току-що свалената престилка на сестрата. Изгледа го със също толкова неприкрито раздразнение.

— Всичко това е възможно, защото сте частен пациент, господин Грийн. Искам да ви уверя, че ако държавата плащаше за лечението ви, подобно поведение нямаше да бъде търпяно нито миг. — Тя скръсти ръце. — Освен всичко останало списъкът на чакащи за това отделение е внушително дълъг. Работата е изключително напрегната.