Джон Фаулз - Мантиса

— Ако е необходимо.

— Господин Грийн, след секунда ще затворя очи. Бих искала да ме целунете, а след това да се обърнете и да целунете сестра Кори. Единствено в знак на човечност в ситуация, която е трудна и за трима ни. После може би ще можем да започнем отначало и да ви помогнем да достигнете до ерекция и да събудим еротичното у вас, на което зная, че сте способен.

Преди да успее да й отговори, тя вече бе повдигнала устни; това не бе вече нито лекарката, нито директорката, нито дори възрастна жена — по-скоро приличаше на свенлива, покорна племенница, очакваща целувка от чичо си. Натиск в гърба дискретно го подкани да изпълни отправената му молба. Вгледа се в тъй близко намиращото се до него лице, в спокойно отпуснатите тъмните мигли, контрастиращи с бялата кожа; класическия нос, деликатно оформените устни. При други обстоятелства човек би определил това лице като красиво, почти божествено в хармоничното съчетание на интелигентност и стаена чувственост. От натиска се помести, но продължи да се дърпа, чувствайки се нечестно примамен. Но трябваше да направи нещо. Протегна шия, за миг докосна със свити устни нейните и веднага се отдръпна.

— Благодаря ви, господин Грийн. — Тя отвори очи и пред него отново се намираше медицинският работник. — Сигурна съм, че не сте расист, но току-що се държахте повече от грубо към сестра Кори. В случай, че този факт е потънал някъде с остатъка от паметта си, позволете ми да ви припомня за изключително значимия принос на населението от карибски произход към ефективната работа в нашите болници. Сигурна съм, че ако се обърнете и окажете и на сестра Кори същия жест на разбиране, тя би го оценила високо.

Поотдръпна се, както и другото тяло зад гърба му. Професионално строгият поглед на доктор Делфи не изпускаше очите му и може би той се обърна най-вече за да избяга от него. Бе прилепил ръка към тялото си, сякаш се намираше в поза мирно . Сестра Кори постави ръка на рамото му. И тя бе затворила очи, а сочните й устни бяха сбърчени също така очаквателно, покорно и по детски. Тялото й обаче му се стори по-топло, по-заоблено и по-податливо от онова на лекарката — и макар тя да лежеше неподвижно, долови спящата в него гъвкавост.

Сведе глава да окаже втория жест на разбиране. Но този път не срещна същата пасивност. Ръката й се плъзна зад тила му. Едва откъснал се от нея след мимолетна целувка, устните им се срещнаха отново. Чернокожата разтвори леко уста и той долови същия катранен аромат, който витаеше и около лекарката. Сигурно целият персонал използваше такъв сапун и вода за уста. След миг-два се опита да се отдръпне, но ръката зад тила му настояваше на противното и момичето се притисна още по-плътно към него.

Чувстваше се не по-малко ужасен, шокиран и възмутен, но някак все още не намираше сили да отблъсне настоятелната млада сестра. В крайна сметка тя бе сравнително невинен участник — и дори му доставяше известно удоволствие да натрие носа на лекарката, оказвайки по-голямо съдействие на подчинената й. Не бе сгрешил по отношение на гъвкавостта, защото подвижното и сякаш неуморно същество го обърна по гръб на възглавницата и вече почти се бе покачило върху него, очевидно решено да не позволява да му бъде попречено да демонстрира способността си да проточи и задълбочи ефекта от една целувка. След няколко секунди вече бе успяла изцяло да се настани върху му. Лекарката сигурно бе станала. Тъмнокожата се протегна, стисна го за китката, безжизнено отпусната върху гумираната постелка, и постави ръката му върху закръгления си контур. Към вече безсрамно откритите синекдохи на езика й се прибавиха потръпването и тръпнещите вдлъбнатини в плътта под дланта му. В напразен опит да я усмири, той вдигна и дясната си ръка и обхвана тялото й и от другата страна.

Знаеше — както когато сънуваш кошмар — че неизбежно се хлъзга към ужасно нещастие, което е безсилен да предотврати. И все пак някъде дълбоко в обърканата му душа едно създание, изтъкано от морал, продължаваше да се бунтува срещу тази унизителна капитулация пред животинското и отявленото робуване на първичните инстинкти. То бе подкрепено от друго създание, естет с голям вкус, един истински, макар и временно изгубен Майлс Грийн, който при нормални условия (чувстваше го с цялото си същество) не би се оставил да бъде притиснат в такава вулгарна и унизителна ситуация, нито пък би слушал и секунда благовидните оправдания на лекарката. Хрумна му — и тази мисъл породи у него истинско въодушевление — че интуитивното усещане за онова, което в никакъв случай не е представлявал, може да бъде вярна следа към онова, което всъщност е, и започна да размишлява (макар и с известна трудност, защото сестра Кори вече се бе повдигнала на ръце и галеше лицето му с устни и с пищните си млади гърди) над евентуална подходяща професия. Почти веднага се увери, че е на прав път и че лекарката, намеквайки за нещо смътно покварено, разюздано, отново го е заблуждавала нарочно.