Джон Фаулз - Мантиса

Той отпусна ръце.

— Именно за това става дума. Изнасилване. Само че в обратния смисъл.

— О, стига, господин Грийн. Не можете да го разглеждате така само защото временно разполагам с няколко сантиметра от тялото ви, които са медицинска и биологична отживелица… Мислех, че в наши дни подобна детинска и старомодна мъжка фобия се среща само в най-примитивните общества. — Той затвори очи. — Физически не съм силна и наполовина колкото вас. Просто съм една гола жена, господин Грийн.

— Разбрах.

— Мисля, че ще го разберете по-добре, ако отворите очи и използвате ръцете си малко по-ефективно. Искам да видите и почувствате моята безпомощност. Колко малка и слаба съм всъщност в сравнение с вас — едва ли не колко податлива на изнасилване. — Той не помръдна. — Господин Грийн, не бих искала да прозвучи суетно, но работя в това отделение достатъчно дълго време, за да преценя, че нежеланието ви да се отдадете на съвършено нормалните си инстинкти е крайно необичайно. Вече разбирам, че една от причините е прекалената ви склонност да вербализирате чувствата си, вместо направо да ги изживявате, което на свой ред означава…

— За Бога, кой говори непрестанно?

Тя изведнъж възприе непоносимо изтънчен — като изключим непригодността на конкретното прилагателно към физическите явления — всезнаещ тон.

— Говоря единствено за да ви обясня. А също и за да проверя дали ерекцията ви потвърждава враждебното ви словесно отношение. С радост отбелязвам, че не.

— Със сигурност щеше да го потвърди, стига да имах нещо общо с проклетото нещо.

Тя се усмихна.

— Вие наистина сте забележителен случай, господин Грийн. Страх от кастрация. Сега пък страх от удоволствието. Мисля, че трябва да ви препарираме и да ви пратим в музей.

— Ще ви споделя за едно удоволствие, което очаквам с огромно нетърпение — няма да си платя сметката.

— Господин Грийн, всичко това е ненужно, разбира се, освен ако заплахите не ви възбуждат още повече. В такъв случай ви моля да продължите. Известно е, че за някои мъже съвкуплението е неотделимо от понятието за оскверняване, което се дължи на нерешен…

— Мога да ви кажа и друго. Онази сестра знае доста по-добре от вас как да се справя с пациентите. Поне вложи известна топлота. А на вас ви трябват няколко урока.

Надяваше се да я разгневи, но когато му отговори, в гласа й прозвучаха същите непоносимо официални и безлични нотки на превъзходство:

— Вече обясних защо не мога да дам израз на каквито и да било чувства към вас, господин Грийн. Опасявам се, че ще трябва да привикнете с това. В интерес на истината същото се отнася и за сестра Кори. Затова я упрекнах. Единствената ни задача е да ви осигурим източник на еротична възбуда. По отношение на техниките за съвкупяване можете да предявявате претенции в границите на разумното и в зависимост от наличния персонал ние ще направим каквото можем. Ако предпочитате някаква друга поза, предлагаме по-голямата част от Кама Сутра, Аретино, Хокууата Моносаки, Кинси, Сьостром — с изключение на бразилска чупка, както вече споменах, Мастърс и…

— Знаете ли? Вие сте не по-еротична от айсберг.

— Благодаря ви, че го споменавате, господин Грийн. Аз съм страстен привърженик на пълноценното участие на пациента в терапията. Забелязвам наличието на признаци на балансиращо вербално лечение.

Преди да е успял да отговори, тя легна върху него. В последния момент направи опит да я отблъсне, но бе прекалено късно. Миг след това тя се изправи на лакти и се надвеси точно над лицето му. В очите му се бе появило озадачаващо слисано и очевидно недоумяващо изражение. Опита се да проникне в тъмнокафявите ириси, но безуспешно.

— Така, господин Грийн. Надявам се, че нашият клиничен метод не изключва поне известна доза взаимни отстъпки пред ерогенната действителност. — Сведе поглед към устните му, после лекичко го целуна. — Мисля, че ще бъдете един от най-добрите ми пациенти. — Отново се изправи на ръце. — А сега да видим дали можем да осигурим подходящ завършек. Сестра, готова ли сте?

— Да, докторе.

Той се огледа и видя вече облечената в униформа сестра Кори да се надига от стола край масата в ъгъла, където бе стояла досега, и да се доближава към тях. Почувства свиването на влагалищните мускули на доктор Делфи.

— Отлично, господин Грийн. Добре се справяте. Сега леко ще ускоря темпото. Бихте ли поставили ръце на хълбоците ми? Добре. Можете да ме притискате колкото желаете. Искам вие да определите ритъма. — И започна да се движи в ускореното темпо. — Не се опитвайте да избързвате. Просто премервайте добре тласъците. Отлагайте колкото можете. — Наведената й глава се склони още по-ниско и тя насочи поглед към точката, където се сливаха телата им. — Прекрасно. Отпуснете се… тласък. Колкото можете, господин Грийн. Отпуснете се, тласък. Отново. Стабилен, постоянен ритъм, това е тайната. Страхотно. И отново. Малко по-бързо. Колкото можете по-дълбоко. Прекрасно. Тласкайте с цялото тяло. Запазете ритъма. Така е по-добре и за вас, и за бебчето ви.