Джон Фаулз - Мантиса

Лекарката не реагира. Той подозираше, че за миг се е унесла. Нямаше нищо против — ако не друго, макар и признавайки го с неудоволствие, се почувства още по-поласкан. Дрямката издаваше поне известна човещина у нея. Не му бе неприятно под тежестта на стройното й, красиво тяло — красиво почти колкото тялото на сестра Кори. При така създалите се обстоятелства трудно можеше да каже, че си е стъпил на краката; но започваше да си мисли, че би могъл да се представи далеч по-зле. Чувстваше се приятно изтощен и загубата на паметта вече не го притесняваше.

Стисна клепачи, но някакъв звук го накара да отвори очи. Сестра Кори бе станала от стола и подреждаше листата, почуквайки по масата. После се извърна. Изглеждаше развеселена и жизнерадостна, преглътнала упреците на лекарката. Доближи до леглото, притиснала към гърдите си листовете, които досега подреждаше, без да изпуска от очи пациента.

— Е, господин Грийн, умно момче сте, а? Късметлия.

— Какъв късметлия?

Тя пристъпи още една-две крачки и го изгледа, а после се усмихна палаво и лукаво.

— Прекрасна историйка. И сте си я измислили съвсем сам.

Той продължаваше да недоумява пред налудничаво ухилената й физиономия. Веднъж отхвърлените съмнения отново го завладяха. Намираше се в психиатрична болница, момичето е лудо, и двете са побъркани. Не може да не знаят, че той е важна личност, почти със сигурност депутат. А сестрата сега се опитва да намекне, че е някакъв си там драскач, най-обикновен писател или нещо подобно. Това бе прекалено абсурдно — и скоро стана още по-абсурдно, защото най-ненадейно, възползвайки се от унеса, в който бе изпаднала лекарката, сестрата отново наруши правилата на медицинската практика и седна на ръба на леглото.

— Вижте, господин Грийн. Слушайте. — Тя сведе красивата си, увенчана с касинка глава към най-горната страница и зачете, проследявайки думите с пръст, сякаш докосваше нослето на новородено или мъничките му набърчени устнички.

— Първото му усещане бе за безкрайна сияйна мъглявина, в която сякаш се носеше като божество, алфа и о-ме-га… — Тя го удостои с жизнерадостна усмивка. — Така ли се произнася, господин Грийн? Това е на гръцки, нали? — Без да дочака отговор, отново се наведе над листа и продължи да чете: — … над океан от пари…

ТРЯС!

Вратата на болничната стая се отваря с трясък от жесток ритник. На прага застава неописуемо злонамерено създание, сякаш излязло от някой кошмар, или по-точно от пънк фестивал… черни ботуши, черни джинси, черно кожено яке. Полът му не може да се определи веднага — най-вероятно става дума за хермафродизъм. Единственото, което може да се твърди със сигурност за това лице, е, че то се тресе от дива ярост. Под черното яке, окичено с големи безопасни игли (на лявото ухо на съществото също виси една) и метални свастики, се забелязва бяла тениска, на която е изобразен насочен пистолет. Щръкналите във всички посоки кичури коса също са бели — ослепително, албиносово бели; дали от боя или перхидрол, или единствено от ужаса, който предизвиква лицето под тях, е невъзможно да се каже.

Около очите с черна кола 6заплашително са очертани ореоли, чийто ефект е по-загрозяващ и от следите от наскоро изгубена юмручна схватка; подхождат по цвят на устата, чиито устни са почернени със същата вакса като ботуша, който току-що се заби във вратата. Левият юмрук е поставен на хълбока, а дясната ръка стиска грифа на почти безплътна електрическа китара. От нея виси къс кабел, изскубнат от усилвателя с такава сила, че се е разцепил на две.

Но най-ужасяващото откритие идва накрая. Колкото и да е невероятно, въпреки потресаващия грим в изражението и лицевата структура на призрачния натрапник има нещо познато. В крайна сметка се оказва, че това не е същество с неопределен пол, а тя — и не просто коя да е тя, а сестра-близначка на доктор Делфи, която още е просната на леглото. Това личи по очертаните с черно очи. Както и по реакцията на обекта, в който се прицелва змийски отровният обвинителен поглед на този зловещ клоун. Макар и очевидно шокиран, набеденият депутат проявява несъмнени признаци, че не е съвсем изненадан. С бързина и енергичност, които подчертано липсваха в досегашното му поведение, той скача в леглото, подпира се на лакът и хвърля тревожен поглед към все още намиращата се де него партньорка, после към ужасяващото създание на прага и най-сетне проговаря.