Джон Фаулз - Мантиса

— Вие… — Преглъща. — Аз… — Отново преглъща.

В отговор сатанинското изчадие нахълтва в стаята с тежки крачки и като заковано застива в разкрачена заплашителна поза. Замахва с китарата и насочва грифа като картечен пистолет към горката, беззащитна доктор Делфи. Ръка с лакирани черни нокти удря струните с жест, сякаш замахва с бръснач да пререже нечие гърло. Сред неописуемо дрънчене прозвучава измъчен арпеж. Миг след това доктор Делфи изчезва и от нея остава само вдлъбнатинката на възглавницата, където е лежала главата й.

Скочила на крака, сестра Кори отваря уста да изпищи — но безпощадната китара се прицелва в нея и ръката отново ожесточено удря стоманените струни. И тя на свой ред — приятни кафяви ръце, синьо-бяла униформа, слисани очи — се стопява във въздуха и от нея остават само шумолящите бели машинописни листа, които бавно се посипват по пода. „Уанг, уииз, уанг“ продължава да вие омразната китара и лист по лист ръкописът изчезва.

След безжалостното, светкавично клане в деня на Свети Валентин Немезида 7приковава свиреп поглед в пациента на леглото, а очите й продължават да пламтят яростно като на менада 8.

Тя не говори, а избухва:

— Ах, ти, мръсник такъв!

Майлс Грийн скача от леглото, припряно грабва гумираната постелка и импровизира престилка, с която се прикрива.

— Чакайте малко. Мисля, че грешите отделението. Както и думите.

— Шибан шовинист!

— Успокойте се.

— Ще ти дам аз едно „успокойте се“. Божичко!

— Но не можете…

— Какво не мога?

— Такъв език.

Начернените устни свирепо се сбърчват в подигравателна гримаса.

— По дяволите, ще използвам какъвто си искам език, мътните го взели! И именно така смятам да постъпя, мамка му!

Плътно притискайки към себе си гумирания чаршаф, той се отдръпва.

— И тези одежди. Това съвсем не си ти.

Тя застрашително пристъпва.

— Но съвсем случайно знаем коя съм. — Устните отново се набърчват. — Въпреки одеждите . Нали?

Иска да отстъпи още по-назад, но осъзнава, че е опрял гръб в тапицираната стена.

— Беше само идея.

— По дяволите, само идея! Мръсен измамник!

— Просто опит. Бегла чернова.

— Глупости.

— Мислех, че повече няма да те видя.

— Нали сега ме виждаш, мътните го взели.

Той се опита да се изплъзне встрани покрай стената, но се намери заклещен в ъгъла, прилепен до подобните на гърдички издутини, под прицела на заплашителния гриф на китарата. Събеседничката му го стрелва със злостен поглед и изведнъж ядосано забива пръст в лицето му.

— Разбираш ли какво направи? Мамка му, съсипа ми най-доброто представление от години. При всеки акорд на моята китара шестнайсет хиляди хлапета ревяха до посиняване за кръв.

— Вярвам ти.

— Ако си въобразяваш, че си нямам друга работа, освен да си губя времето с тъпо порно, значи съвсем си си изгубил мозъка, дето го нямаш.

Тя го измерва от глава до пети с презрителен поглед — после лицето й се изкривява в подигравателна гримаса.

— Ама, разбира се. Как забравих! Както обикновено — саркастично свива устни, — многопластови значения. Ама че гадост! — Хвърля му злобен поглед, сякаш се кани да го заплюе. — Ти си пълна трагедия. Вече съвсем се забрави.

— Ако ми позволиш една забележка… струва ми се, че прекаляваш с употребата на мръсни думи в стихомитията 9.

— Мамка му, нали знаеш къде да си го завреш! — Тя му хвърля поредния унищожителен поглед. — Мамка му, направо ми се повръща от тебе, честна дума. Доктор А. Делфи . Това не е игра на думи, а пълно лайно. И сестра Кори . Боже опази. Противни снобски измишльотини. Сигурно си мислиш, че целият скапан свят още говори гръцки.

Той скришом й хвърля полувъпросителен, полуумоляващ поглед.

— Само не ми казвай, че си се политизирала.

Тя поклаща глава, обзета от нов пристъп на ярост.

— Почтените произведения, тоест небуржоазните произведения, винаги са били политически. Само че разни смотани зомбита от средната класа като теб не го разбират.

— Но нали и ти…

— Да не си посмял да ми изтъкваш какво съм правила в миналото. Мамка му, не съм виновна, че станах жертва на историческия фашистки заговор на мъжете!

— Но когато се видяхме за последен път…

— Хич не ми ги пробутвай тия!

Той свежда поглед и опитва друга тактика:

— Много хора изобщо не си дават сметка.

— Да им го начукам на многото хора. — Яростно забива пръст в пистолета на тениската. — Не се занасяй със сестрата. Нито за миг. Не си нищо друго освен най-обикновен паразитен капиталистически сексист. Откакто проявих глупостта да те забележа, с всеки изминат ден ме разочароваш все повече и повече. — Той отваря уста да отговори нещо, но тя скача насреща му. — Номера. Игрички. Все гледаш да е хем така — хем иначе. Но пред мен тия вече не минават, леке такова. — Замахва с крак към леглото. — Да изтипосаш като карикатура моето лице и моето тяло!