Джон Фаулз - Мантиса

— Пердетата ли, докторе?

— Твърде вероятно, сестра.

Вратата се затваря. Деликатните млади кафяви длани ненужно се суетят по възглавницата. После един богат глас с карибски акцент промърморва, сякаш на себе си:

— Пердета. Ама че нахалство. А на теб ти вика, че си бил расионалист… честен кръст, господин Грийн, с малкия си пръст това момиче познава мъжете-пациенти по-добре, отколкото цялото онова кльощаво бяло момиче. Чакай да видиш дали те лъжа другия път, като си врътне присмехулния гръб.

Гласът вече долита откъм вратата:

— Кат’ срещнеш някой ден оня мистър Шекспир, можеш да го питаш, господин Грийн. Само го питай, да видиш.

Вратата отново се затваря.

Изпаднал в забвение, пациентът лежи на болничното легло, втренчил невиждащ поглед в тавана — което спокойно може вече да се нарече най-характерната му поза; изпитва единствено усещането, че сякаш се носи в сияйна и безкрайна мъглявина, като божество, алфа и омега (и всичко помежду), началото и края, над океан от пари. Над сивата стая най-сетне се спуска милостива тишина — или би се спуснала, ако не беше проклетата птичка в часовника, която сякаш несправедливо ощетена, се почувства длъжна за последен път да утвърди маргиналната си позиция и акта на разграничение от всичко случило се тук, както и неугасващата си благодарност към своя пръв и естетоавтогамен („Не разваляй чистата наслада“ — рече Шанахан) притежател; и сякаш бълнува за зелените ирландски поля и планински ливади, и за несравнимото задоволство от прехвърлянето на отговорността за последствията другиму (да не говорим за удоволствието да имаш последната дума), се раздвижва, излиза през прозорчето и надава финален, благозвучен, единствен, необикновено единствен зов.

$id = 8136

$source = Моята библиотека

Превод Атанас Драгиев, Ева Глишева в „Европейска философия, Антология“, т.I.

Непреводима игра на думи: името на жената — Claire — на френски означава ясен , ясна — Бел.прев.

Мили (miles) на английски се произнася омонимично с името Майлс . — Бел.прев.

Син на Етер, баща на Сатурн. — Бел.прев.

Древноиталийско божество, богиня на земята, великата родителка, богиня на живота и смъртта. — Бел.прев., по Г. Батаклиев, „Антична митология, справочник“.

Козметична пудра, която се използва в арабския свят и мюсюлманските държави за почерняне на очите. — Бел.прев.

Богиня, олицетворение на нравствения световен ред, бдяща за съразмерното разпределение на щастието и нещастието. — Бел.прев.

Придружитеки на Дионис, „беснеещи“ вакханки. — Бел.прев.

Строеж на диалога в античната драма, при който репликите приключват в рамките на един стих (по изключение в два). (Иван Богданов, „Енциклопедичен речник на литературните термини“) — Бел.прев.

Английски поет (1770–1835). — Бел.прев.

Град в Южна Гърция. — Бел.прев.

Цикладско изкуство — изкуството на бронзовата епоха от Цикладските острови от 2500 до 1600 г.пр.Хр., повлияно от Крито-Микенската култура. Най-известните цикладски произведения са стилизираните женски фигури, изваяни от местен бял мрамор. — Бел.прев.

Стих от стара английска песен — означава „всички възможни присъстващи или свързани с определена дейност“. — Бел.прев.

Муза на лириката. — Бел.прев.

Име на овчар у Вергилий. — Бел.прев.

Муза на комедията. — Бел.прев.

Планина в централна Гърция, където живеели музите. — Бел.прев.

Град в Англия, известен с вълнената си индустрия и многобройните азиатски малцинства. — Бел.прев.

Тръстиковата флейта на бог Пан. — Бел.прев.

Приап — син на Дионис, божество на оплодителната сила на природата, покровител на овчите и козите стада; изобразяван с прекомерен фалос. — Бел.прев.

До втръсване (лат.). — Бел.прев.

Апострофа — реторична фигура, при която поетът се обръща към отсъстващи или въображаеми лица, неодушевени предмети, към паметта на поколенията, за да ги приобщи към видението си. — Бел.прев.

Прозопопея — стилистична фигура, при която на неодушевени предмети се приписват качества на лица; олицетворение. — Бел.прев.