Джон Фаулз - Мантиса

Последна дълга целувка и тя отново се отпуска в предишното положение — опира глава на рамото му и премята крак върху него. Той се взира в куполовидния таван и заговаря:

— Само искам да изтъкна, че от гледна точка на съвременността много хора…

— Мили мой, зная. И напълно разбирам защо предпочиташ да вярваш на тях .

Той поема дъх.

— Мисля, че с право мога да изтъкна, че ти самата не си написала и ред през целия си живот и съответно нямаш представа колко дяволски…

— Любими мой… прости ми. Има една малка тайна, която още не съм споделила с теб.

— Каква е тя?

— Ами… в интерес на историческата истина, в самото начало, няколко века след възникването на азбуката, с литературните ми сестри имахме проблеми. Разбираш ли, любими, всъщност нямаше кой знае какъв напредък в писмеността. Разбира се, ние самите бяхме все още твърде неумели да вдъхновяваме творците. Но светът бе сякаш оглушал и ослепял. И пак оная противна Клио беше виновна. Винаги си е била все същата — вечно гледа да се присламчи към властниците, към известните хора. На всичкото отгоре е доста безсрамен сноб. На практика тя им насади в главите, че азбуката е най-добрият приятел на прихода. Те не можеха да го възприемат по никакъв друг начин. Чудесно, паднаха ли ни сега измамниците, които не плащат данъци. Използваха буквите единствено за ония налудничави поменици с волове, гърнета мед и делви вино, както и за писма от сорта „Драги господине, получих вашата незадоволителна глинена плочка от 10-ти миналия месец.“ Знаеш какво имам предвид. И тогава на останалите сестри ни хрумна блестяща идея. Вие, смъртните, очевидно се нуждаете от пример — нещо, което да ви докаже, че в литературните дела също има хляб и какви ли не облаги, точно както в добрите стари финансови дела. Така се споразумяхме всяка да напише образец от своето изкуство, като единствено искаме да ви покажем посоката. С две думи, Майлс, случи се веднъж да надраскам нещо.

— Което, за по-удобно несъмнено е изчезнало?

— Не, мили мой. Онзи ден го видях на витрината на една книжарница.

Той съзерцава тавана.

— Разкажи ми.

— Разбира се, подписах се с псевдоним. Оригиналното заглавие пък е забравено.

— Бих искал да го узная.

— Оригиналното заглавие ли? Как са могли да го изгубят, срам и позор, толкова подхождаше на темата. Тя се изправя на лакът и свежда поглед към него. — Майлс, това не се отнася за теб, разбира се, но всъщност творбата се наричаше „Тези мъже — ще пораснат ли някога?“ Или само „Мъже“, за по-кратко. Не е ли остроумно? — Той изучава изпод вежди радостно-въпросителното й изражение. Тя навежда очи и проследява с пръст очертанията на бицепса му. — Е, в никакъв случай не може да се нарече съвършено. Сега осъзнавам, че така и не съм успяла ясно да предам най-важното послание. Опасявам се, че доста съм надценила интелигентността на читателите си. И до ден-днешен половината изобщо не са схванали за какво се разказва.

Той отново втренчва поглед в тавана.

— Просто ми кажи модерното заглавие.

— Всъщност, мили, имам още една противна сестра. Тя е точно като Клио — същият ужасяващ сноб. Вечно са заедно. Казва се Калиопа 52и е покровителка на епоса. Нейната примерна творба бе убийствено скучна. От първата до последната страница веднъж не се споменава за секс и всичко е безумно сериозно, няма и една смешка. И за да й натрия носа, взех един от скапаните й герои и написах „Мъже“ за него. Просто за да покажа какви са те всъщност.

— Моля те, кажи ми истинското заглавие.

— Мили, току-що ти го казах.

— Заглавието, с което е известна в наши дни.

Тя започна да рисува с пръст кръгчета по чаршафа.

— Срамувам се, любими. На никого не съм казвала, че аз съм истинският автор. В много отношения е ужасно примитивно и наивно. Да не говорим, че съм объркала всичките места.

— Значи се споменават множество географски реалии?

Тя продължава да рисува кръгове.

— Всъщност, да.

— И се разказва за пътешествие?

— Може би нещо такова.

— Но аз и за миг не бих допуснал мисълта, че по някакво изключително невероятно съвпадение това пътешествие започва точно след превземането на Троя.

— Любими, предпочитам да не отговарям.

— И като че ли е по-известно под заглавието „Одисея“?

Тя рязко се изправя и скрива лице в длани.

— Господи, Майлс. Какъв ужас! Ти се досети.

Той скръства ръце под тила си и се взира в тавана. Тя тревожно го поглежда, после импулсивно се обръща и се навежда над него.