Джон Фаулз - Мантиса

— Сестра…

Но ламята е неукротима.

— Половината пациенти в това отделение се преструват, за да бягат от работа. Надали е нужно да бъдат гладени с кадифена ръкавица от разни едва-що излезли от медицинското училище докторчета, които…

— Сестра, зная, че изживявате тежък период от…

— Това няма нищо общо!

— Ако продължавате в същия дух, ще се наложи да разговарям с главната сестра.

Не помага — сестрата гордо се изпъчва.

— Госпожа Тачър споделя възгледите ми. Както по отношение на дисциплината, така и по отношение на антисептиката 46.

— Може би ми давате пример за дисциплина?

— На мен ли говорите за дисциплина? Откакто ви назначиха, в това отделение се възцари пълен и невъобразим хаос.

— С което може би искате да кажете, че просто е наполовина по-страшно в сравнение с концлагера, който е било преди.

Моментално става ясно, че този твърде енергичен нападателен ход води в капан. Сестрата зарейва поглед някъде над главата на лекарката и заговаря с характерния въздържано възмутен тон, който подсказва, че човек се кани да забие нож в гърба на омразен колега.

— По-добре концлагер, отколкото бар за стриптийз.

— Какво искате да кажете?

Сестрата втренчва подобните си на карфички очи в отсрещната стена.

— Не мислете, че не знам какво е станало онзи ден следобед в лекционната зала.

— Какво е станало?

— Много добре знаете какво. Цялата болница говори за това.

— Не зная.

— Новата мастектомия 47на доктор Лорънс.

— И какво за нея?

— Чувам, бил демонстрирал разреза с медицински въглен направо върху голите ви гърди.

— Трудно би могъл да го демонстрира, ако бях облечена. — В отговор другата изсумтява непресторено скептично. — Минавах случайно, когато търсеха доброволец.

— Пред двайсет и четирима студенти-мъже. Ако правилно са ме осведомили.

— Е, и?

Двете жени се гледат право в очите и тези на сестрата припламват — ако синьо-зелени очи изобщо могат да припламнат.

— Ще видим… докторе. Ще видим.

И с този прощален изстрел невъздържаната сестра — тя като че ли не назовава другата жена с думата „докторе“, а по-скоро я заплюва с нея — се оттегля. Доктор Делфи я изпраща с поглед, после с едно-единствено движение поставя ръце на кръста и се извръща. Втренчва се в изпадналия в безсъзнание пациент. Следващото й действие е твърде немедицинско. Замахва с крак и целенасочено и рязко забива дясната си пета в ребрата на проснатото тяло, със сила и точност, които подсказват, че може би е не по-лоша футболистка, отколкото боксьорка. Ефектът на този животоспасяващ ритник не закъснява. Майлс Грийн рязко се изправя, притискайки длани към току-що пострадалото място, очевидно без изобщо да подозира, че е бил в безсъзнание.

— Заболя ме.

— Това беше целта. Погоди ми доста подъл и мръсен номер.

— Стори ми се доста смешна.

Тя ядно замахва с ръка.

— Позвъних за сестра Кори.

На лицето му се изписва спокойна, невинно изненадана физиономия.

— Стори ми се, че старшата сестра беше твоя идея. — Доктор Делфи го гледа изпитателно; в миг отново замахва с крак и пациентът се оказва жертва на доста по-болезнен ритник. Този път в голяма степен съумява да отклони силата на удара. Прокашля се и признава с победоносна усмивчица:

— Просто малка импровизация.

— Ами, каква ти импровизация! Беше изпипана до най-малките детайли. От самото начало кроиш как да ми я пробуташ в свойствения ти… това беше умишлен опит да ме разстроиш.

— Но ти се справи блестящо. — Той се усмихва, но тя остава сериозна.

— И сестра . Не мисли, че не съм забелязала.

— Какво да забележиш?

— Приликата с истинската ми смотана сестра.

— Чисто съвпадение.

— Престани да се отнасяш с мен като с кретен! Тези очила не ме подведоха нито за миг. Познавам проклетите рибешкозелени очи от километри. Да не говорим, че е най-противният фарисей на света. Все слухти за нещо нечисто — според нейните схващания. Казва, че това бил неин морален дълг и го правела в името на историята. Похотлива дърта свиня.

— Честна дума. Имах предвид един друг човек.

— А що се отнася до оная инфантилна и напълно излишна мръсничка подробност за… причината се корени не само в липсата у теб на всякакъв вкус, както и на каквато и да било реална представа колко си щастлив, че изобщо можеш да ме видиш, да не говорим, че дори ти бе позволено да ме докоснеш, а що се отнася до… безнадеждно е. Отказвам се. — И продължава, без дори да си поеме дъх. — Като си помисля колко часове наред съм… и то за нещо, което е… трябва да съм луда. — Той понечва да отговори, но тя отново подхваща: — Само преди двайсет минути всичко можеше да бъде доведено до съвършено щастлив край. — Той внимателно попипва челюстта си. — Преди това. Като те попитах не може ли да седна в скута ти.