Джон Фаулз - Мантиса

— Майлс, а защо авторите и до ден-днешен изписват името си на първа страница? — Тя вдига плах поглед. — Само питам.

— Защото повечето от тях са като теб. Просто са неописуемо изостанали. И толкова суетни, че направо да ти настръхне косата. Мнозинството от тях все още страдат от подчертано средновековната заблуда, че сами са написали книгите си.

— Наистина не бях разбрала.

— Ако искаш сюжет, герой, напрежение, описание и всякакви такива праисторически глупости от времето преди модернизма, иди на кино. Или чети комикси. Вместо да идваш при сериозен модерен писател като мен.

— Не, Майлс.

Той усеща, че възелът на вратовръзката е крив — доста раздразнено го разхлабва и започва да го връзва отначало.

— Сега единственият ни приоритет е формата на дискурса, функцията на дискурса, статусът на дискурса. Неговата метафоричност, несвързаност и напълно ателеологична самодостатъчност.

— Да, Майлс.

— Преди малко си мислеше, че се държиш едва ли не изкусително, зная това, но го отдавам на абсурдно овехтелите ти представи. Не виждам особена надежда да вдъхновиш и дипломна работа, ако подхождаш все с една и съща мисъл — как по-бързо да накараш хората да си захвърлят дрехите и да скочат в леглото. Това е абсурд. Все едно да говориш за лъка и стрелата в ерата на неутронната бомба. — Той изпитателно гледа наведената глава. — Знам, че по сърце не си злонамерено създание и наистина изпитвам привързаност. От теб щеше да излезе превъзходна гейша. Но си непоправимо и безнадеждно изостанала. Преди да се набъркаш днес, сексуалният елемент бе абсолютно клиничен, ако мога така да се изразя — бе напълно изчистен от всякаква еротика. — Той оправя яката на ризата и намества възела, затягайки го за последен път. — Имаше чисто метафизичен замисъл, или поне така щеше да го изтълкува академичната аудитория, която единствена има някакво значение в наши дни. А после ти идваш, разбиваш на парчета цялата спретнато балансирана структура, всичко умира, превръща се в пълна пародия, тривиален блудкаж, достоен за най-вулгарните масови вкусове. Вече е напълно съсипано. Направо е невъзможно. Вратовръзката ми направо ли стои?

— Да. Ужасно съжалявам.

Той отново сяда и започва да се обува.

— Виж, Ерато, ще бъда напълно откровен с теб. Нека погледнем истината в очите — далеч не за пръв път си губим времето с подобни проблеми. Не отричам, че помощта ти е доста полезна, що се отнася до един-два по-незначителни аспекта на женското светоусещане — доколкото модерният роман за съжаление все още е принуден да медиира фундаменталния си предмет чрез най-различни повърхностни маски и декори, или иначе казано, мъже и жени. Но не смятам, че някога си разбирала творческата мисъл. Има една порода редактори, които приличат на тебе. Както и да го въртят или сучат, все им се иска те да са написали проклетата книга. Но този номер не минава. С което искам да кажа, че ако ти се пишат книги, върви ги пиши сама. Ще се справиш с лекота, напоследък читателската публика на определен вид женски романи бързо се увеличава. „Той потърка трибуквената си работа в петбуквената ми работа“, и от този род. — Той затяга връзките на обувките си за последен път. — Чети Джонг.

— Швейцарския психолог ли? 41

— Няма значение. Искам да кажа следното: трябва да свикнеш с мисълта, че за мен и за всички наистина сериозни писатели отсега нататък ти си просто случаен редакционен съветник по някои второстепенни въпроси. — Той се изправя и посяга към сакото. — При това съм длъжен да бъда откровен докрай и да ти кажа, че дори по тези въпроси не може напълно да ти се разчита. Ти все още смяташ, че светът е приятно място за живеене. Няма по-повърхностен подход към живота като цяло. Всички световноизвестни и преуспяващи модерни писатели от последните години са доказали, че той е напълно безсмислен, мрачен и абсурден. Пълен ад.

— Дори когато си световноизвестен и преуспяващ модерен писател, Майлс?

Той се надвесва над нея.

— Тази забележка е твърде детинска и евтина.

— Извинявай, Майлс.

— Съмняваш ли се в искреността на някои от трагичните ключови фигури в съвременната култура?

— Не, Майлс, разбира се, че не.

За да придаде по-силен ефект на думите си, той замлъква за миг, после продължава с още по-критичен тон:

— Ти подхвърляш многозначителни шегички за жените от двайсети век, които са отчаяни по определение. Но истината е, че за нищо на света не би се отказала от това да бъдеш жена. Доставя ти неимоверно удоволствие. Ако се сблъскаш с неподправеното отчаяние, дори няма да разбереш.