Джон Фаулз - Мантиса

— Подходила си много съвестно.

— Съвсем не.

— Да се пребориш с всичките ужасяващи гнусотии.

— Майлс, как щях да се справям с живота, ако не си гледах съвестно работата? Опасявам се, че това ми е в природата. Не мога да се променя. Аз съм перфекционист.

Той я гледа. Тя отново свежда очи към леглото, сякаш се притеснява от факта, че трябва да изпада в подобни лични подробности.

— Ти ни остави да лежим под дъжда в градината. А какво става после?

— Мисля, че трябва да се окаже, че глави наред отчаяно съм копнеела да направиш нещо подобно, но чувствата ми са толкова объркани, че не съм си давала ясна сметка за това. Искрено плача от радост. Най-после изпитвам оргазъм.

— Под дъжда?

— Ако не ти се струва вече de trop 33… На лунна светлина, ако предпочиташ.

Той малко се отпуска.

— И това ли е краят?

Тя го поглежда тъжно през бухалските си очила.

— Майлс, в наши дни един роман не може да завърши със заключението, че едното чукане решава всичко.

— Разбира се, че не може.

Тя отново приглажда халата на коленете си.

— Всъщност си представях тази сцена като финал на първата част от трилогия.

— Колко съм глупав, как не се сетих!

Тя издърпва стърчащ конец от хавлиения плат.

— Във втората част, както си я представям, моята героиня ще бъде напълно подвластна на досега репресираната си чувственост. Нещо като Месалина de nos jours 34. Знам, че можеш да напишеш втория том и насън.

— Сигурно нещо не съм разбрал — нали всички отегчителни еротични сцени остават в абсурдния увод в стил „Алиса в страната на чудесата“?

— Искрено се надявам, че този път няма да бъдат отегчителни. Разбира се, аз не изпитвам никакво удоволствие. Правя го от отчаяние.

— Отчаяние от какво?

Тя го поглежда над очилата.

— Майлс, нали уж съм жена от двайсети век. Значи съм отчаяна по определение.

— А какво се случва с моя герой?

Тя вади нова цигара.

— Ти умираш от ревност, пропиваш се, бизнесът ти запада. Накрая трябва аз да те издържам от непочтените си приходи. Ти се занемаряваш, пускаш брада, превръщаш се в жалко подобие на… — тя млъква, за да запали цигарата — на преуспяващия търговец на банани, който някога си бил.

— Какъв съм бил?!

Тя издухва облаче дим.

— Има няколко предимства.

— Нямам никакво желание да бъда търговец на банани.

— Струва ми се, че без тези екзотични нотки ще бъдеш малко безцветен. В интерес на истината, представям си как първата ни среща в истинския свят се състои в един от твоите складове в Ийст Енд 35, където бананите дозряват, преди да ги пуснеш на пазара. Изпълненият с недомлъвки и премълчани думи диалог ярко контрастира с величествената гледка на хилядите омекващи растителни пениси.

— Не съм убеден, че ще съумея да напиша подобно нещо.

— Никак не искам да се отказвам от този детайл. — Тя мълчи. — Звучи ми добре.

— Звучи ти добре?

— За мен е изключително важно нещо да ми звучи добре, Майлс. — По устните й преминава огорчена сянка от капризна усмивка. — Все се надявах, че вече си го разбрал.

Той поема дъх.

— А последната част на трилогията?

— Тъкмо се канех да се спра по-подробно на една-две сцени от втората част. Става дума за момента, когато неестествено животинското в женската ми природа надделява. Едната сцена е с двама холандски продавачи на коли, а другата — с преподавател по келтски, когото…

— Мисля, че за момента предпочитам да се запозная с общата рамка.

— Добре. Значи. — Тя отново вирва китка в същия неестествен жест. — Не може да не си забелязал липсващия елемент в първите две части. Не?

— Опасявам се, че не.

— Религията.

— Религията?

— Аз ще трябва да стана монахиня. Няколко сцени във Ватикана. Те винаги вървят на пазара.

Той не откъсва поглед от розовия килим.

— Бях останал с впечатлението, че ти си непримиримо педантичен англицист с диплома от Кеймбридж.

— Именно това поражда целия патетизъм. Ако веднъж си се докоснал до величието на Лийвис, доктор Стайнър и всички останали, а бъдеш брутално изнасилен от…

— Нека отбележа, че ти като че ли не можеш да се освободиш от темата за насилието.

Тя отново смъква очилата на носа си и го поглежда над тях.

— Ако правилно разбирам, всеприето е схващането, че точното отражение на съвременната действителност трябва символично да изобразява бруталните класови отношения в доминираното от буржоазния строй общество.

— Ако поставиш нещата по този начин. А кой те?…