Джон Фаулз - Мантиса

— Една много спокойна, педантична, изпълнена с морални скрупули девойка?

— Ако не го намираш за прекалено суетно. Или твърде неправдоподобно.

— Съвсем не.

Тя скромно свежда поглед.

— Благодаря.

— А аз?

Тя изтръсква цигарата в ониксовия пепелник.

— Ами, теб те виждам по-скоро като доста заможен бизнесмен с неопределен интерес към изкуството. Човек, който не е особено наясно как да приеме мен, средата ми — всъщност всичко извън работата си. И който печели добри пари. Може би съвършено объркан и дори уплашен от мен, моята изтънченост и от далеч по-интелектуалния свят, в който живея. Нали разбираш? — После бързо добавя: — Единствено от гледна точка на постигането на реалистичен контраст с моя образ, естествено.

— Разбирам.

Поглежда го през синкавите стъкла, после попипва разрошената си коса и дискретно понамества краищата на халата под мишниците си.

— Майлс, бих искала да добавя нещо, докато все още сме открити един с друг. Намирам, че преди няколко минути проявих твърде излишна чувствителност и наговорих куп глупости. Всъщност съчувствам на проблемите ти. Особено като се има предвид, че аз съм един от тях. Известно ми е непоносимото напрежение, от което страда сексуалността в условията на капиталистическа хегемония. И колко е трудно да се избяга от него. — Тя придърпва колене и подвива крака настрани под пурпурната хавлия. После сериозно го поглежда през очилата, с които малко му напомня на бухал. — Онова, което се опитвам да кажа, е, че ти, разбира се, трябва да изградиш нещата по свой усет — ако моите предложения ти се струват прекалено трудни, в което имам основание да вярвам.

— Интересно ми е да развия твоята идея.

— Аз наистина не настоявам.

— Мисля, че си прекалено снизходителна към кашата, която забърках.

— Зная, че трябва да се правят компромиси.

— Които до момента са все в моя полза.

Тя свива рамене.

— Но тъй като аз формално не съществувам…

— Съществуваш, разбира се. Току-що даде израз на личната си воля.

Тя прави скептична самокритична гримаса.

— Опасявам се, че едва ли може да се нарече воля. По-скоро в мен нашепва далечен инстинкт.

Миг-два цари мълчание. Тя отново приглажда пурпурната хавлия.

— Този цвят е наистина невероятен. Обожавам тъмен пурпур.

— Радвам се.

Замлъква, сетне отново подхваща по-сериозната тема:

— Освен това не искам да се чувстваш гузен, че компромисите са били… все в твоя полза. Не съм напълно сляпа пред биологичната действителност. За нищо на света не бих понесла да ме приемаш просто като поредната интелектуалка. И някои от ласките ти — не може да не си разбрал. Онова, което ме накара да направя в началото пряко себе си… нещо в мен трепна.

— Мисля, че това само утежнява нещата. Просто съм се възползвал от факта, че си нормална жена.

— И аз не бях права. Тази история със сатира… — Тя скрива очи, отвратена от себе си.

— Аз те провокирах.

— Зная, но аз ужасно я разкрасих. А трябваше да се въздържа и изобщо да не я разказвам. Искрено се надявам, че ще изхвърлиш този пасаж, ако изобщо някога… знаеш.

— Грешката беше моя.

— Вината е взаимна.

— Прекалено сурово се съдиш.

— Не смятам така. — Тя продължава да приглажда хавлията на коляното си. — Просто ме хвърли в небрано лозе. По отношение на секса. Хвана ме на тясно. Още от първата страница на съществуването си някак бях разбрала, че по природа съм много стеснителна личност, въпреки че мъжете ме намират за доста привлекателна.

— Много привлекателна.

— Наистина, бих предпочела да си остана „доста“ привлекателна. Може би не напълно лишена от известна доза скрита чувственост, но категорично не прекалено voulu 29. Жена, чието желание трябва да бъде пробуждано дълго и бавно.

— Разбирам.

Тя не повдига глава.

— Всъщност се опитвам да кажа, че ако ти настояваш, съм готова, струва ми се, да направя известен компромис по отношение на евентуалната ни връзка за в бъдеще. Когато се опознаем по-добре.

— Говориш за връзката, в която ти си интелектуална поетеса, а аз — тъп бизнесмен?

Тя го стрелва с тревожен поглед, изпълнен с ужасяваща искреност.

— Моля те, Майлс, не съм казвала подобно нещо. Не и тъп. Ако беше такъв, аз очевидно… героинята ми изобщо нямаше да те погледне. По свой начин ти си прекрасен човек. Може би малко… ограничен и деформиран от средата и професията си.

— Още не ми е ясно за какъв компромис говориш.

— Ако би искал те да… ох, да го кажем смело, накрая да осъществят много по-явен физически контакт.