Джон Фаулз - Мантиса

— Съжали се над мен! Ръцете ми направо ще се откъснат .

— Можеш да се отпуснеш на лакти. Но нито сантиметър повече.

Той се надвесва точно над лицето й.

— Искам да те целуна.

— Е, ще почакаш. Още не съм приключила с разказа за случката в планината. Забравих докъде бях стигнала.

— Как един следобед девствеността ти е била отнета. От някакъв фавън.

— Те не са като обикновените хора. Те са тетрорхидни същества. Могат да го правят отново и отново. Както и стана.

— Все по един и същи начин?

— Разбира се, че не. Преминахме през цялата азбука.

— Но ти току-що каза, че…

— В случай, че беше изобретена.

— Двайсет и шест пъти?

— Събуди се. Намираме се в Гърция.

— Двайсет и четири?

— Плюс няколко дифтонга.

— Тях много не мога да си ги представя. В контекст.

— Няма и да си ги представиш. Опитвам се да кажа следното — въпреки цялата си ярост, гняв и тъй нататък трябва да призная, че той беше фантастичен любовник. Невероятно находчив. Всъщност пълна противоположност на теб.

— Не е честно.

— Не би могъл да знаеш. При всяка следваща порция си мислех, че това е за последен път. Но той винаги изнамираше някакъв нов начин да ме възбуди. Накара ме да пожелая да бъда като него — диво животно. Продължавахме така часове, часове наред. Изгубих всякаква представа за времето. От сигма нататък бях толкова изтощена, че почти не бях в състояние да правя каквото и да било. Но нямах нищо против. С радост бих се върнала отначало, на алфа. С него.

Тя замлъква.

— Това ли е?

— Изобщо не си ме слушал.

— Слушах те.

— Ако ме беше слушал, нямаше да заявиш просто „това ли е“ с този непоносимо развеселен тон. Щеше да се извиняваш до безкрай за дързостта да допуснеш, че собственото ти жалко въображение може да се мери с подобно действително събитие.

Той протяга пръст и проследява очертанията на устните й.

— Ти си била феноменална единайсетгодишна девственица.

— Дори не бях използвала целия зехтин, ако искаш да знаеш.

Той я бутва по носа.

— Това е нагло пощипване от „Carmina Priapea“ 20.

— Моят личен и разтърсващо чувствен опит предхожда тази банално неприлична колекция най-малко с две хилядолетия.

— Вярвам ти, че си лежала по корем.

Тя мълчи; и колкото повече той се усмихва, толкова повече тя, тъй да се каже, се разусмихва.

— Да не се опитваш да намекнеш, че останалото съм го съчинила сама?

Той отново я закача игриво по носа.

— Знаеш не по-зле от мен самия, че сатирите винаги са били просто мит.

Тя леко присвива очи и тъмните й ириси като че ли потъмняват още повече.

— Така ли смяташ?

Той продължава да се усмихва.

— Да.

— Така ми причиняваш болка на гърдите.

Той въздъхва и отново се отделя от тялото й. Усеща как глезените й на кръста му се разделят. Тя скръства ръце и го гледа отдолу. Сякаш буреносен облак е минал над нея — в настроението й е настъпила рязка промяна. А той продължава да се усмихва.

— Обожавам те, когато се преструваш на ядосана.

— Аз съм ядосана.

— Стига де. Шегата си е шега.

— Искаш да кажеш, че не вярваш и дума от онова, което ти разказах? Така ли?

— Говорихме достатъчно.

— Искам отговор.

— Стига де.

— Би ли престанал да употребяваш това глупаво клише. — На лицето й няма и следа от смях. — Вярваш ли, или не, на онова, което току-що ти разказах?

— Метафорично.

Отправя му леден поглед.

— Така ти харесва, нали?

Той вече не се усмихва.

— Изобщо не разбирам за какво говориш.

— Неразкрасената истина, а?

— Прекрасно знаеш защо си се оплела с прозата. Няма нищо общо с тежката задача, която ти се е паднала. Просто винаги си умеела да лъжеш десет пъти по-добре от сестрите си.

— Какви сестри? Нямам никакви сестри.

— О, да. Не се казваш Ерато и…

— Не, не се казвам Ерато! И ти си напълно прав. Разбира се , че сатирите винаги са били просто мит. Разбира се , че описаната гротескна случка никога не се е състояла. Особено като се има предвид, че в нея участват не е едно, а цели две митични същества.

Той свежда глава към нея; тя отвръща твърдо на погледа му.

— И какво трябва да означава това?

— Уличавам те в отвратителна, типична мъжка измама, ето какво означава. Мога да ти кажа какво представлява съвременният сатир. Това е човек, който съчинява на хартия жена, за да я принуждава да казва и прави неща, които никоя нормална жена не би направила за нищо на света.

— Не разбирам какво се опитваш да…