Джон Фаулз - Мантиса

Той повдига вежди в знак на благодарност за това безценно откровение за примитивната гръцка религия.

— Истинското му име беше Аполон Музагет. Артистичният му псевдоним.

Той зяпва от изненада.

— Ето затова толкова се подразних, когато ми говореше за разходки из маслинови горички. Просто съвпадение. Едва бяхме имали менструация за пръв път, когато ни изпратиха на първото ни турне. Обикаляхме Пинд, Хеликон 17и всеки проклет склон помежду им. Като станах на четиринайсет, вече познавах съблекалните на всеки храм в Гърция, честна дума. Регистрирахме се в хотелите като Великите Музи. А всъщност бяхме просто Танцуващите момичета от Делфи. Беше вълнуващо като дъждовна неделна вечер в Брадфорд 18.

Той сключва ръце като за молитва в знак, че моли за опрощение.

— Прасе. Както и да е, предишния месец майка ми бе поръчала да прехвърлят това момче на другия склон на планината. Две от сестрите ми се оплакали, че го видели да прави нещо, макар никога да не са ми казвали точно какво. Очевидно е тормозел някоя от старите овце. Разбира се, че това е била причината. И той се махна. Не разбирам защо се бях сетила за него точно през този ден.

Тя се отпуска още по-ниско и свива колене; после протяга крак нагоре, извръща го встрани и преди да го отпусне на леглото до другия, внимателно изучава крехкия глезен.

— Всъщност… е, добре, има още нещо, което трябва да ти разкажа. Отново по чиста случайност, тъкмо в деня, преди да го изритат, бях излязла сама на разходка и случайно минах покрай онзи бук. Този ден беше ужасно горещ. Доста се изненадах, като видях, че момчето го няма, въпреки че всичките му миризливи овце бяха там. После се сетих, Олимп знае защо, че недалеч от бука има поток. Извираше от една пещера и образуваше вирче. Всъщност то бе нашето вирче, което със сестрите ми използвахме като вана и биде едновременно, но няма значение. Нямах никаква друга работа — в онези съвършено прекрасни времена, когато азбуката и писането още не бяха измислени. Боже мили, само ако се бяхме сетили навреме! Щяхме да бъдем толкова щастливи. — Тя му отправя мрачен поглед. — И тъй, запътих се към извора. Той се къпеше във вира. Естествено, не исках да нарушавам усамотението му и затова се шмугнах зад едни храсти. — Поглежда мъжа на стола. — Отегчавам ли те?

Той клати глава.

— Сигурен ли си?

Той кима.

— Бях едва четиринайсетгодишна.

Той отново кима. Тя се обръща с лице към него и придърпва колене към гърдите си. С дясната си ръка приглажда чаршафа.

— Той излезе от Пирийския фонтан — леля ми му бе измислила това префърцунено име — и седна на един камък да изсъхне. А после… бе най-обикновено селянче, разбира се. Накратко, той започна… да свири на доста по-различна свирка. Или сиринга 19, както я наричахме тогава. Очевидно смяташе, че е сам. Откровено казано, бях доста шокирана. Дори отвратена. Не че не бях виждала голи мъже и преди у леля си в Кипър. — Вдига поглед. — Казах ли ти, че тя живееше в Кипър?

Той клати глава. Тя продължава да приглажда чаршафа.

— Няма значение. В интерес на истината винаги съм намирала онези смешни малки увиснали неща за доста глуповати. И всичките тези грозни космалаци наоколо. Не можех да разбера защо всеки ден бръснат лицата си, но не и онова място. И как не забелязваха, че леля ми, приятелките й и аз изглеждаме много по-добре. — Отново вдига поглед. — Забелязал си, предполагам.

Той кима с усмивка.

— Тя мрази всичко, което нарушава естествената линия. От чисто естетически съображения.

Той разтваря ръце.

— Сигурно си мислиш, че това е поредната ми налудничава странност.

Той отрича, но този път едва забележимо свива рамене — любезният отказ да спори надделява над скритото съмнение.

Тя изучава невъзмутимото му изражение, след това се изправя на лакът.

— Става въпрос за скулптура. Леля ми общува с какви ли не блестящи таланти, които подкрепят това мнение. — Той вдига ръце. — И не става дума само за визуалната страна на нещата. От гледна точка на пластиката също е много важно. — Той кима. Тя се взира въпросително в него. — Струва ти се особено, нали? — Той се усмихва смутено и свежда поглед. Леко смръщена, тя го наблюдава известно време, после рязко става и извърната с лице към него, се изправя се на колене в леглото, плътно притискайки крака.

— Слушай, изобщо не съм ти простила и не си въобразявай каквото и да било, но тъй като това е урок и очевидно не разбираш онова, което се опитвам да ти кажа, ти давам право да направиш бърза оценка на… на гореспоменатия аспект. — Ръцете й се спускат надолу и проследяват две линии. — В интерес на истината тези са кръстени на леля ми. Афродитини гънки. — Тя го поглежда. — Леля ми така се казва.