Джон Фаулз - Мантиса

Той побутва лирата назад и се присламчва малко по-близо.

— Не си мисли, че така ще постигнеш нещо.

Той се пресяга и хваща ръката й — жената се опитва да я измъкне, но той е настоятелен. Сключените им длани са отпуснати на чаршафа, досущ затворник и надзирател. Тя поглежда двете ръце с презрение и извръща глава.

— Дори ако отново коленичиш и ми се примолиш. И още нещо. Този разговор е напълно неофициален.

Той стисва ръката й, примъква се още по-близо и след като отново леко стисва дланта й, обгръща голите й рамене. Тя не помръдва.

— Зная точно какво се опитваш да постигнеш. Може и да не съм най-музикалната в нашето семейство, но мога да разпозная една фугална инверсия.

Той целува рамото й.

— Вече ни най-малко не ми харесваш и не ме привличаш. Просто съм прекалено уморена и не обръщам внимание. Полетът беше невероятно неприятен. Прилоша ми.

Той отново целува рамото й.

— Изобщо не се вълнуваш от чувствата ми.

Той отмества гумирания чаршаф. Тя хвърля поглед към скута му, после извръща очи.

— Понякога се държиш неописуемо вулгарно.

Той понечва да насочи ръката й към неописуемата вулгарност, но тя рязко я дръпва и отново скръства ръце на гърдите си, втренчила поглед в тапицираната стена.

— Изобщо не се заблуждавай, че не съм забелязала многозначителната ти ухилена физиономия, когато споменах за девичата си свенливост. И то само защото в миналото един-два пъти съм си позволявала да се отпусна в твое присъствие. Предполагам, че и това ти звучи непоследователно и глупаво. Че от време навреме като истински човек, противореча на официално признатия си образ.

Той изучава профила й, после нежно и внимателно започва да смъква бялата презрамка на туниката от приятно закръгленото златисто рамо. Но миг преди цялата горна част на дрехата застрашително да падне надолу, тя я притиска с ръка.

— И преди да си успял да си помислиш, че си най-неустоимият съблазнител, бих искала да ти напомня, че далеч не си единственият. Какви ли не гении са ме събличали. Няма да се впечатля от писач на порнография.

Той отдръпва ръце. Настава мълчание. После, продължавайки да се взира в стената, тя смъква презрамката до лакътя си.

Продължават да мълчат. Тя не отделя поглед от стената.

— Не съм казвала да си махнеш ръката.

Той отново я поставя на рамото й.

— Не че ми пука.

Той неуверено погалва през горната част на туниката издатината, която не й позволява да се свлече в скута й.

— Мислиш си, че не знам нищо за мъжете. Искам да ти кажа, че в малкия пръст на първия ми любовник се таеше повече сексапил, отколкото в цялото ти отегчително тяло. Въпреки че нямаше малък пръст, разбира се. Няма да го видиш просто да съзерцава гърдите на Мис Гърция 1982. — После допълва: — Имам предвид 1982 преди Христа, разбира се.

Той я прегръща през кръста и леко я привлича към себе си. Навежда се да целуне лицето й, но безуспешно. Тя извръща глава.

— Значи не е изживявал пренос на инфантилна фиксация върху парцалени кукли. — Той се прокашля. — Взимам си думите назад. Значи не е страдал от типично мъжката псевдоинтелектуална сексистка заблуда, че изчукването на няколко чернокожи сестри доказва, че си либерал.

Настъпва тишина. Тя проследява с поглед дясната му ръка и движенията, които извършва.

— Заслужаваш да ти разкажа за него. Просто за да те поставя на място. — Продължава да го гледа. — Това е съвсем случайна, неволна реакция. Мога да постигна същия ефект със собствените си ръце. — Изсумтява. — Както често ми се налага да правя, като се има предвид колко некадърни и невежи са повечето от вас. — Ръката му престава да се движи. Тя изпуска нетърпелива въздишка. — О, за Бога! Щом веднъж си започнал, по-добре продължавай докрай. — Отново я гали. — Не зная защо мъжете толкова държат на това. Не е и наполовина толкова възбуждащо, колкото всички си представят. То е просто защитен биологичен механизъм. Целта е да се улесни кърменето. — След миг-два се отпусна назад и се подпира на лакти. — Честна дума, държите се като опитни плъхове. По най-лесния начин… и дим да ви няма. — Отпуска се още по-ниско на лакти. — Ако ме гризнеш лекичко и ме ухапеш… Ако ме ухапеш и ме гризнеш лекичко. — Възцарява се мълчание. Но в следващия миг тя рязко се изправя и го отблъсква. — Не можеш да правиш това, преди да ми свалиш пояса. И без това само се опитваш да ме залъжеш. Всъщност имаш нужда от кофа ледена вода. — Плясва ръката му. — И престани с това. Този възел е изключително сложен. Ако искаш поне веднъж да свършиш нещо полезно, по-добре затвори вратата. И изгаси лампата, докато си там.