Фирдоуси - Шах-наме

Сега започва повестта омайна,
дошла до нас от древността сияйна.
Послушай, сине, туй, което знам,
за злата орис на юнака Сам.
Бездетен беше той и му тежеше,
ала надежда в свойта гръд таеше.
В покоите живееше една
красавица, подобна на луна:
с лице-трендафил, мускус чер-къдрици,
с дълбоки като тоя свод зеници,
и обич, що с годините расте —
от нея Сай очакваше дете.
Роди се в ден чудесен; младенеца
и като слънце озари двореца,
че бе красив, но сякаш за печал —
с коса бе той на старец побелял.
Не казаха на Сам една неделя,
лош знак бе беловласата къделя!
В дома жените от зори до здрач
над младенеца стенеха от плач.
Не смееха да кажат на юнака,
че старец-син след толкоз дни дочака.
Но бе една сред тях като лъвица,
не знаеше какво е страх, умница;
при Сам тя влезе с трепетната вест
и почит му отдаде там, и чест;
„Привет на Сам, прослава за героя,
да побеждава враговете в боя!
Бог даде туй, което ти мечта
с най-хубавото чувство на света.
Боецо чуден, със съдба велика,
роди ти син жената лунолика.
Повярвай, не дете — а сякаш лъв:
не е бил раждан друг храбрец такъв.
По-бял и от сребро, звезда — лицето,
без недостатък се роди детето,
освен един — невръстният витяз
на тоя свят пристигна беловлас!
Но ти го приеми със радост свята,
такъв ти е изпратен от съдбата.“
И към покоя Сам пое тревожен,
какъв ли жребий беше тук заложен!
Във люлката лежеше засиял
синът му, ала странно побелял.
Прекрасен, даже с хубост непозната,
но като сняг белееше косата.
Щом всичко туй видя юнакът сам,
заплака от обида и от срам,
замислен за насмешките човешки;
минутите за него бяха тежки.
Издигна в отчаяние ръце
и тъй изрече, с кърваво сърце:
„О, ти, що вредом побеждаваш злото
и с благодатна власт твориш доброто!
Щом толкова пред теб съм съгрешил
и щом на Ахриман съм вече мил,
от дън душата грешникът те моли,
да го спасиш от мъки и неволи.
Как може този срам да се търпи —
кръвта ми гневно в жилите кипи,
че младенецът е на злото син;
очите — черни, къдрите — жасмин.
Когато дойдат тук бойците смели
и зърнат в миг косите побелели,
какво ли да им кажа аз, че мигар
не е от пери или пък е тигър?
Открито или тайно, изведнъж
ще ми се смее всеки славен мъж.
И може би ще трябва да замина
завинаги от своята родина.“
Излезе Сам до болка разгневен
на жребия, от свода предрешен.
И на слугите даде той детето,
отнесоха го в оня край, където
от векове Елбурз като кубе
подпира вековечното небе.
Там птицата-орел гнездо бе свила,
тя сякаш беше за върха закрила.
Оставиха сина му беловлас и
минаха години оттогаз.
Не знаейки какво твори съдбата,
лежеше младенецът под скалата.
Към своя син бащата бе жесток,
но милосърден се оказа бог.
Лъвицата на свойто лъвче даже
така в степта безводна ще му каже:
„От мене кръв да сучеш всеки миг,
пак няма да те смятам за длъжник.
В сърцето ми си ти, и няма сила,
която живи би ни разделила.“
А беше той захвърлен и нерад,
пищеше страшно ден и нощ от глад.
Ту своя палец смучеше момчето,
ту с тъжен вик раздираше небето.
В гнездото бе се свършила храната —
Симург криле разпери в синевата,
ала дочу плача и в миг видя
детето, що разтърсваше света.
То беше голо, без храна, скалата
му беше люлка, майка пък — земята;
наоколо — вековни канари,
и слънце, като пламък що гори.
Дори тигрица да го бе родила
и тя от този пек би го спасила…
Внезапно трепна скалният орел;
той, бързокрил, за плячка бе поел —
но ето че от облаците слезе,
със ноктите го сграбчи и възлезе
на най-високия планински връх,
где гладните му пилци, още с мъх,
го чакаха: детенцето положи,
храна чудесна днеска им предложи.
И тоя път бе милостив Яздан:
закриляше го със могъща длан.
Със кървавите си сълзи детето
затрогна на орлетата сърцето.
Плени ги с дивна хубост, с чистота,
и чудо — в тях припламна любовта.
От своята храна му отделиха,
наместо с мляко, с кръв го напоиха.
Летяха тъй година след година;
растеше младенецът — юначина,
до облаците чак издигна стан…
Наблизо мина някакъв керван;
един от пътниците забеляза
чудесната осанка на витяза,
със рамене — гранит, а кръст — тръстика,
Навред пое мълвата многолика.
И скоро Сам, сред шепота жесток,
узна за своя син, спасен от бог.