Фирдоуси: Шах-наме

Има много произведения в световната литература, удивителни по съдба, изумителни по съдържание.

Такова е „Шах-наме“ на гениалния Абулкасем Фирдоуси, поет-легенда, за когото никой приживе не се е сетил да напише биографичен очерк или пък самият творец е пропуснал да направи това.

Както короната украсява главата на шаха, така и знаменитото епическо творение на Фирдоуси блести върху съкровищницата на ирано-таджикската литература. Като героична епопея, то е класическо произведение и национална гордост на всички народи, които говорят на фарси.

Според думите на автора, „Шах-наме“ се състои от 60 000 двустишия (бейти). Някои по-късни преписи съдържат 80 000, а други 40 000. Разликата идва от това, че никъде до днес не е открит оригиналът на произведението.

Най-старият негов препис се пази в Лондон и е от втората половина на тринадесетия век (вероятно 1276–1277 г.).

Научна стойност има и Ленинградският ръкопис от 1333 г. А двете редакции на поемата, за които се говори в литературната наука, са от 994 и 1010 г. Макар и с тази неустановеност, „Шах-наме“ е епично платно, огромно по обем, което почти десет пъти надвишава Омировите „Илиада“ и „Одисея“, взети заедно.

Можем да си представим титаническия тридесетгодишен труд на поета, чиято най-голяма надежда е била:

Почти сто години след смъртта на Фирдоуси — някъде към 1120 г. — поетът Низами Самаркандски, воден от легендите за знаменития автор на „Шах-наме“, посещава родния му град Тус, открива гроба на поета, но никой от местните жители не е могъл да си спомни кога е бил роден хакимът Фирдоуси, нито пък годината на неговата смърт. Низами Самаркандски не го открива и в списъка на придворните поети, където блестяло името на „Царя на поетите“ Унсури, наред с имената на Асджади и Фарухи — „литературни шушумиги“ около трона на султан Махмуд. Низами добросъвестно записва това, което е „чул и видял“, и благодарение на него и на Фирдоуси, който в лирическите и философските отстъпления на поемата разказва за своята мъка, днес се знаят няколко биографични щриха, достатъчни да изсекат от мрамора на словото „неръкотворния“ паметник на певеца от Тус. Чутото от Низами Самаркандски са легендите, а видяното е кервансараят (рабат) на пътя от Тус за Балх, построен за поети, лишени от шахската милост, от дъщерята на Абулкасем Фирдоуси с жълтиците на султан Махмуд. Отсъствието на поета от списъка на придворните творци поетът от Самарканд обяснява с думите, че „да се лъже и възхвалява“ е било чуждо за творческата натура на Фирдоуси — основна характерна черта на истинския талант.

И така, някъде между 932 и 941 г. се ражда Абулкасем Фирдоуси Туски. Неговото собствено име е Хасан, Мансур или Ахмед-Мансур, син на Хасан. Абулкасем е името на султана Махмуд Газневи. То е почетно, „ку пия“, и според тогавашните канони на исляма е задължително за поетите, т.е. почетното име на поета трябва да бъде равнозначно на името на владетеля. Фирдоуси е литературен псевдоним и се превежда „Райския“, а Туски идва от името на древния хоросански град, родно място на поета, прекръстен през 1934 г. във връзка с хилядагодишнината от рождението на Фирдоуси във Фердоус.

Абулкасем Фирдоуси произлиза от рода на потомствен земевладелец. Но на младини не го привлича имотът на баща му, а тогавашните науки, според които планетите са седем, с постоянно движеща се около земята небесна сфера; съществуват два бога — бог на доброто (Яздан) и бог на злото (Ахриман), които носят зоро-астрийското начало на борбата между светлината и мрака, доброто и злото. Наричали го хаким (учен, мъдрец) и устад (майстор) заради учеността му и неповторимото умение да създава художествено слово. От поемата узнаваме, че е имал син, който умира на 37 години. Тогава бащата пише знаменита елегия, която включва сред поемите в „Шах-наме“. Фирдоуси е знаел арабски и средноперсийски и използвал няколко стари сборника с древноирански митове и легенди, с помощта на които създава своето знаменито произведение. И той като Ботев идва, след като много поети като Пишурката подготвят историческо-поетическия фон, върху който геният на истинския творец ще нанесе своите неповторими багри.