Фирдоуси: Шах-наме

Хушенг царува четиридесет години. Той открива огъня. Прицелвайки се в могъщ змей, хвърленият камък се удря в скалата. Избухва пламък. Шахът учи хората на ковашки занаят, да напояват и обработват земята. Той устройва празник на огъня. Борбата със силите на злото се продължава от Тахмурес, който царува тридесет години. Удава му се да оседлае бога на злото Ахриман и започва да язди врага на човечеството. Тахмурес унищожава две трети от бесовските пълчища, а други зли духове, откупвайки своя живот, научават шаха да пише на тридесет езика, в това число на пехлевийски, гръцки, арабски, персийски, согдийски, китайски.

Джамшид започва своето седемстотингодишно царуване блестящо.

Той учи хората да правят оръжие, да предат лен, вълна, да точат коприна и да шият дрехи. Шахът разделя поданиците си на четири съсловия: жреци, воини, земеделци и занаятчии. Джамшид принуждава злите духове да работят за хората, да правят тухли, да строят домове.

Но Джамшид се възгордява, казвайки, че светът е такъв, какъвто той го е устроил. И бог го лишава от своята милост и закрила. В дастана (поемата) за Джамшид е включено и сказанието за арабския цар-змей Зохак и неговия баща Мердас.

Мердас управлява страната в пустинята на копиеносните конници (така Фирдоуси нарича Арабската пустиня). Той е добър и великодушен, докато сатаната (Иблис) отклонява от праведния път неговия син Зохак. За да завземе престола, синът става отцеубиец и се превръща в цар-змей, тъй като от целувката на злия дух върху раменете му израстват две черни змии, които трябва да бъдат хранени всеки ден с мозъка на двама юноши. Философската метафора на поета е олицетворение на злото, върху което се крепи властта на арабския цар Зохак, чиято сянка ще пада векове върху съдбата на иранския народ.

Арабският цар-змей Зохак владее иранския трон хиляда години. Изчезва правдата, порокът става явен, злите духове творят зло.

Зохак сънува страшен сън. Някакъв лъчезарен юнак го побеждава в бой. Мобедите обясняват съня: в рода на Тахмурес ще се роди юнак, чието име ще бъде Феридун. Той ще го свали от престола.

Сънят се сбъдва. Феридун се ражда — строен като кипарис и с юнашка мощ. Баща му загива от ръката на Зохак. Голям и силен, виждайки злото, Феридун се заклева да освободи иранската земя от царя-натрапник.

Зохак е смутен. И напразно търси начин да погуби Феридун. Времето на злото е изтекло.