Джон Апдайк - Заека се укроти

— Не отправяйте обвинения, господин Енгстръм, които не бихте искали да защитавате в съда.

— Е, обвинение или факт е, че отказваш да позволиш на мен и безпристрастен счетоводител да прегледаме документите ти?

— Милдред не е безпристрастна. Тя е бясна срещу мен, защото заех нейното място. Бясна е, защото аз и компютърът ми можем за няколко часа да свършим това, което й отнемаше цяла седмица.

— Милдред е частна стара душа.

— Милдред е слабоумна.

— Тук не става въпрос за Милдред. Работата е в това, че отказваш да ми се подчиниш, за да предпазиш сина ми.

— Не отказвам да ви се подчиня, господин Енгстръм…

— Можеш да ми казваш Хари.

— Не отказвам да ви се подчиня, сър. Просто ви казвам, че не мога да приемам заповеди от вас. Трябва да ги получа от Нелсън или от госпожа Енгстръм.

— Ще ги получиш. Сър. — Някакво усмихнато, провокативно колебание в изражението на Лайл кара Хари да попита: — Съмняваш ли се?

— Ще чакам да чуя — казва Лайл.

— Чуй ме. Може би знаеш много неща, които аз не знам, но не знаеш нищо за брака. Жена ми ще направи това, което й кажа. Което я помоля. По този въпрос сме на абсолютно еднакво мнение.

— Ще видим — казва Лайл. — Всъщност родителите ми бяха женени. Отгледан съм в брак. Зная много за брака.

— Не ти е свършило особено работа.

— Показа ми нещо, което трябва да избягвам — казва Лайл и се усмихва така широко и така простодушно, както когато Хари влезе в стаята. Само зъби. Сега Хари действително си го спомня от онези дни във Фискални Алтернативи — купчинките злато и сребро, и съвършената хладна Марсия с дългите си червени нокти. Бедната хубавица, да се самоубие. Тя и Монро. Заека признава пред себе си, че обратните наистина имат някакъв особен чар, момчешко безгрижие, някаква издигнатост над цялата тази женска мръсотия, където се ражда животът.

— Как е Слим? — пита Хари, изправяйки се от стола. — Нелсън често говореше за Слим.

— Слим — казва Лайл, прекалено немощен или прекалено невъзпитан, за да се изправи — умря. Преди Коледа.

— Съжалявам да го чуя — излъгва Хари. Протяга ръка над бюрото за ръкостискане, и другият мъж се поколебава, преди да я поеме, сякаш се страхува от зараза. Крехки кости с хлабави стави. Заека ги стисва и казва: — Кажи на Нелсън, ако въобще го видиш, че ми харесва новата подредба. Малко като в бутик. Привлекателно. Пасва на новата консултантка. Ти се дръж, Лайл. Надявам се Китай да се справи навреме за теб. Ще поддържаме връзка.

По радиото, на път към вкъщи; чува, че Майк Шмит, който точно преди две години, на 18 април 1987 г., тромаво изтича петстотния си хоумрън срещу „Питсбъргските пирати“ на стадиона „Три Ривърс“, е достигнал общия сбор от 2217 попадения на Ричи Ашбърн и ще бъде най-големият голмайстор на отбора за всички времена. Заека помни Ашбърн. Едно от децата чудо, които победиха „Доджърс“ в шампионата същата есен, когато Заека започна горния курс на гимназията. Кърт Саймънс, Дел Енис, Дик Сислър в центъра, Анди Семиник зад гумената плоча. Победиха „Доджърс“ в последния мач от сезона, а после изгубиха от „Янките“ четири пъти подред. През 1940 година, Заека бе на седемнайсет и беше повел Б лигата на областта с 817 точки през първия си сезон. Споменът за тези резултати го успокоява, стопява напрежението му, предизвикано от срещите с Телма и Лайл, както и онова напрегнато, неудовлетворено желание, което събужда потискащата идея, че нищо няма особено значение, скоро всички ще сме мъртви.

Представата на Дженис за бедна на натрий диета е да купува от онези замразени готови вечери в пластмасови опаковки, наречени Лоу Кал. Повечето полуготово пилешко и телешко е натъпкано с химикали, за да не се разваля по рафтовете. За да прекара всичко това през организма си, той обикновено си взима втора бира. Напоследък Дженис е разсеяна, вълнува се задето ще кара курсове по недвижими имоти в клона на Пен Стейт.

— Не съм убедена, че разбрах всичко, въпреки че жената в офиса на Пайн стрийт — ама колко е западнал този квартал от времето, когато с баща ти работехте във Верити! — много търпеливо отговори на въпросите ми. Часовете се провеждат три часа седмично в продължение на десет седмици, и има два задължителни и четири избираеми предмета, за да получиш дипломата, но май не ти трябва диплома, за да положиш изпита за лиценз, който за търговски представител — какъвто ще съм аз — е веднъж месечно, а за брокер, което може би ще пробвам по-нататък, веднъж на три месеца. Но основното е, че мога да започна с два предмета сега през април, а после да изкарам още два от юли до септември, и ако всичко върви добре, ще си взема лиценза през септември и ще започна да продавам, в началото само на комисиона, за фирмата, в която новият зет на Дорис Еберхарт е партньор. Тя каза, че му е разказала за мен, и той проявил интерес. Явно, това да си на средна възраст работи в твоя полза, защото клиентите предполагат, че имаш опит.