Джон Апдайк: Заека богат

Останал без бензин, Заека Енгстръм стои зад прашните прозорци на автосалона на „Спрингър Мотърс“ и размишлява, наблюдавайки движението по шосе 111, което сега е доста по-ненатоварено, отколкото навремето. На целия шибан свят му свършва бензинът. Но те няма да го хванат, все още не, защото на пътя няма друга бричка, която да се движи по-добре от неговата тойота, ползваща преференциални цени за сервиз. Прочетете „Консюмър Репортер“, априлското издание. Само това е нужно да каже на хората, които идват. А те наистина идват, хората започват да се отчайват, съзнават, че великото американско пътуване е към своя край. Бензинът струва деветдесет и девет долара и девет цента за галон и деветдесет процента от бензиностанциите ще бъдат затворени за почивните дни. Губернаторът на щата Пенсилвания призовава за продажби от минимум пет долара, за да спре паническото увеличение. Шофьорите не могат да си набавят дизелово гориво за собствените си камиони, наскоро имаше един инцидент точно в областта Даймънд по „Потсвил Пайк“. Хората обезумяват, доларите им се топят и те харчат, като че ли утре ще се мре. Той ги убеждава, че когато си купят тойота, все едно обръщат парите си в йени. И те му вярват. Сто и дванайсет коли, нови и втора употреба, смениха собственика си през първите пет месеца на 1979 години, заедно с осем короли, пет корони, луксозното комби и онази селика, за която Чарли каза, че изглеждала като кола на сводник — всичките продадени през първите три седмици на юни, със средна печалба от осемстотин долара на продажба. Заека е богат.

Той притежава „Спрингър Мотърс“ — една от двете агенции на „Тойота“ в областта Брюър. Или по-скоро притежава половината заедно с жена си Дженис, а майка й Беси се е вкопчила в другата половина, която наследи, когато старият Спрингър умря преди пет години. Но Заека се чувства, като че ли той притежава цялата фирма, появява се в автосалона всеки ден, преглежда документацията и ведомостите, разхожда се с чистия си костюм из сервизното и склада, където мъжете работят изцапани с грес, и поглежда от осветените с крушки двигатели с побледнели очи като от някакъв подземен свят, докато той контактува с обществото, общността. Той е звездата и опората на тези двайсетина работници и сто хиляди квадратни метра работна площ, които изглеждат като широка сянка зад фигурата му. Стената, облицована с ламперия, имитираща дърво, около вратата към кабината му са накачени рамки със стари изрезки и портрети на отбори, включително и два на областните десетки, от дните му като баскетболен герой преди двайсет години — не, вече повече от двайсет и пет години. Изрезките пожълтяват дори под стъклото, явно химията на хартията действа и без контакт с въздуха, нещо като растящото петно на греха, с което хората навремето ни плашеха. ЕНГСТРЪМ УДРЯ ЗА 42. „Заека“ повежда „Маунт Джъдж“ към полуфиналите. Закачването на тези изрезки, възкресени от тавана, където родителите му са ги пазели дълго време в тетрадки, чиито корици се разпадаха като змийска кожа, беше идея на Фред Спрингър, заедно с онази фраза, която гласи, че репутацията на всяко бизнес представителство е сянка на човека, който стои отпред. Съзнавайки, че умира, дълго преди това да се случи, Фред подготвяше Хари да стане този човек. Трябва да си спомняме за мъртвите с благодарност.

Преди десет години, когато Заека беше съкратен като линотипер 1 1 Работник в печатница. — Б.пр. и отново се събра с Дженис, баща й го взе като продавач, и когато подходящият момент настъпи пет години по-късно, беше така добър да умре.

Кой би си помислил, че този дребен като птичка, нервен човечец ще получи инсулт? Хипернервен: здравето му беше разклатено поне от двайсетина години. Обожаваше солта. Обожаваше да защитава републиканците, а когато Никсън не му остави какво повече да каже, той получи нещо като пристъп. Всъщност той изкара цяла година във „Форд“, но кожата на лицето му се опъваше все повече, а червените петна, където скулите и костите на челюстта му напираха отдолу, ставаха все по-ярки. Когато Хари го погледна така начервен в ковчега, осъзна, че е трябвало да очакват смъртта му — мъртвият Фред не изглеждаше много по-различно.

Дженис и майка й се държаха така, че човек би си помислил, че някой като принц Вилан и Мойсей е хвърлил топа. Може би Хари беше закоравял от факта, че беше погребал и двамата си родители. Той погледна в ковчега, забеляза, че косата на Фред е сресана в грешната посока, и не почувства нищо. Хубавото на мъртъвците е, че освобождават място.