Джон Апдайк - Заека богат

— Така е — казва Чарли бавно, натъжен. Заека не иска да го натъжава. Той така и не можа да разбере точно колко този човек беше обичал Дженис. — Тя ми разказа. По онова време ти доста скиташе.

— Е, не чак толкова. Когато ме напусна, тя взе колата и я задържа. Ако си спомняш?

— А трябва ли?

Той така и не се ожени, което беше ласкателно за Дженис и по някакъв начин и за Хари, както се развиха нещата. Когато някой чука жена ти, стойността й донякъде се покачва. Хари иска да насочи разговора пак към веселото обсъждане на недостига на гориво. Той казва на Ставрос:

— Оня ден прочетох един смешен вид във вестника: Никой не може да надмине Христофор Колумб по изминати километри. Стигнал е толкова далеч само с три галеона 2 2 Игра на думи с галон — мярка за течности, и галеон — кораб галера. — Б.р. .

Той внимателно произнася думата „галеон“, разделяйки я на три срички, но Чарли с нищо не показва, че е схванал играта на думи, просто кратко разтяга устни, което може да се дължи и на болка.

— Петролните компании ни принудиха да го направим — отбелязва гъркът. — Те ни казаха: Давайте! Харчете като луди, всички онези магистрали, сергии, всичко. И след сто години хората пак няма да повярват, че сме живели толкова нашироко.

— Като дърво е — казва Хари, ровейки из историята, която за него е Тъмна Индия, белязана по векове като футболно игрище с няколко дати — 1066,1776 — и няколко лица — Джордж Вашингтон, Хитлер — застанали по краищата на игрището, без да аплодират играчите. — Или въглища. Спомням си като дете как антрацитът се спуска бързо надолу по стария въглищен склон, с онези червени точки, които му закачаха. Не можех да си представя как го правят, винаги съм си мислел, че е нещо, което се случва в земята. Малки елфи с червени четки. Сега вече няма антрацит. Онова, което сега вадят от мините, се рони в ръката ти.

Това му носи задоволство, Заека се чувства богат, когато разсъждава над края на света, когато съзнава, че Земята също е смъртна.

— Е — въздиша Чарли, — това поне ще попречи на онези китайци да се вдигнат на индустриална революция.

С това разговорът сякаш приключва, но Хари има чувството, че са изпуснали нещо забележително, нещо живо отвъд заглавията за енергията — бягството. Но напоследък той забелязва, че много теми в обикновените разговори, дори и по телевизията, където им плащат, за да говорят, пресъхват, изтощават се, като че ли всичко по тези въпроси вече е казано. В своя вътрешен свят Заека отбягва увеличаващите се празни петна, петна от изгорели сиви клетки, където навремето горяха страст, мечти и ужасяващ страх. Сега например заспива „по-бързо от падането на шапка“. Навремето не разбираше какво означава тази фраза. Но пък и никога не носеше шапка, а сега при най-малкия полъх на вятъра си я слагаше. Косата по темето му оредяваше и главата му започваше да лъщи.

ВИЕ ТЪРСИТЕ, НИЕ ПРЕДЛАГАМЕ крещи големият хартиен плакат на прозореца на изложбената зала в тон с телевизионната рекламна кампания на „Тойота“. Надписът отразява късче от следобедното слънце и придава на автосалона тихото спокойствие на аквариум или на огромен потънал кораб, в който очакват да бъдат купени двете корони и яркозелената корола SR-5, издигнати до другата страна на витрината и спуснати внимателно на земята пред сградата на компанията и шосе 111 и асфалтовия свят отвъд него.

Една кола се появява от този свят: едно уморено комби кънтри скуеър от 71-ва или и 72-ра, спуска се меко на амортисьорите, вдлъбнатата му броня е полуизчукана, но миниумът против ръжда още не е довършен. Една млада двойка излиза от колата, бялото като мляко момиче с голи крака примигва на ярката светлина, заякналото и загоряло от слънцето момче носи дънки, втвърдени от мръсотия и усилна работа в червената кал из страната. В хромирания багажник на покрива на колата е сглобено нещо като щайга от груби зелени дъски; от мястото си на няколко стъпки по-далеч Заека вижда, че тапицерията и подплатата на колата са изпокъсани от употребата й като фермерски камион.

— Селяндури — провиква се Чарли от бюрото си.

Двамата влизат срамежливо, като плахи животни, усетили охладения от климатика въздух.

Чувствайки се защитен, Господ знае защо, със забележката на Чарли, Хари се отправя към тях и поглежда към ръката на момичето да види дали носи халка. Не носи, но тези неща вече нямат такова значение като преди. В днешно време младежта живее незаконно. Струва му се около деветнайсет-двайсетгодишна, а момчето малко по-голямо — на възрастта на собствения му син.