Джон Апдайк - Заека богат

Той се обръща от прашния прозорец и казва на Чарли Ставрос:

— Бягат като подплашени.

Чарли вдига глава от бюрото, където пише някакви документи, фактурата за продажба и бланката на една баракуда осмица от седемдесет и четвърта година, която вчера най-накрая успяха да продадат за две хиляди и осемстотин. Никой не иска тези стари лами, въпреки че човек трябва да ги взема за размяна. Чарли се занимава с употребяваните коли. Макар че работи в „Спрингър Мотърс“ два пъти по-дълго от Хари, бюрото му е в един ъгъл на автосалона, на открито и на табелката му пише МЛАДШИ ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ. Въпреки това той не се сърди. Оставя химикалката до документите си и пита в отговор на шефа си:

— Чете ли във вестниците онзи ден за някакъв собственик на бензиностанция и съпругата му, някъде из щата, които изпомпвали бензин за една колонка, съединителят на една от колите изпуснал и тя притиснала жената към колата на съседната колонка, и мисля, че пишеше, че тазът й бил счупен? Докато мъжът й я придържал и крещял за помощ, хората на опашката, вместо да му помогнат, започнали да си наливат безплатно бензин.

— Да — казва Хари, — май го чух по радиото, въпреки че е трудно за вярване. Чух също за някакъв тип в Питсбърг, който взел две големи гуми и сменил задните на колата, за да му налеят бензин за още няколко цента. Това е невероятна алчност.

Чарли издава кратък сардоничен смях и обяснява:

— Сега всички действат като петролните компании. Аз ще си получа своето, а ти да го духаш.

— Не виня петролните компании — казва Хари спокойно — на тях също не им е лесно. Просто Майката Земя пресъхва, това е.

— По дяволите, човече, ти никога не виниш никого! — възмути се Ставрос. — Скайлаб може всеки момент да се срути върху главата ти и ти ще кажеш, че правителството прави каквото може.

Хари се опитва да си го представи и се съгласява:

— Може и така да е. И те са притиснати като всички останали тези дни. В днешно време федералните едва успяват да посрещнат собствените си разходи.

— Това правят със сигурност алчните копелета. Слушай, Хари, дяволски добре знаеш, че Картър и петролните компании забъркаха тази бъркотия. Какво иска Големият петрол? По-големи печалби. А какво иска Картър? По-малко внос на петрол, по-слабо обезценяване на долара. Прекалено го е страх да разпредели дажбите и затова се надява високите цени да му свършат работата. Безоловният ще струва по долар и петдесет до края на годината.

— И хората ще продължават да си наливат — казва Хари с разумността на средната си възраст.

Двамата замълчават, сякаш са постигнали примирие, докато подплашеният трафик вдига прах по бизнес отсечката на шосе 111 и не купените тойоти в изложбената зала отделят мирис на нови коли. Преди десет години Ставрос имаше връзка с жената на Хари, Дженис. Хари си представя члена на Ставрос в Дженис и у него едновременно се надига чувство на враждебност и уют, уютът почти взима връх. Когато старият Спрингър нае зет си на работа, го попита дали ще може да понесе да работи с Чарли. Заека не виждаше причина да не може. Усещайки, че му се предлага сделка, той каза, че ще работи с него, но не и като негов подчинен. „Изобщо не става въпрос за това, докато съм сред живите, ще си само мой подчинен“, му беше обещал Спрингър. Оттогава двамата бяха чакали клиенти във всякакво време, оплакваха се от дребнавия си шеф и ежемесечно обсъждаха коя от употребяваните коли от описа няма да бъде купена и трябва да се продаде на едро, за да се намалят разходите за поддръжка. Бяха страдали заедно с всички служители на „Спрингър Мотърс“, когато в окръг Брюър се откри франчайзинг представителство на „Датсун“, а също и през онези години, когато всички купуваха фолксвагени и волво. Заедно страдаха, когато хондите и лекарите се представяха за най-модерни в милата икономика. През тези девет години Хари прибави към теглото си петнайсет килограма, а Чарли от якия, набит грък, който, когато си сложеше тъмните очила и облечеше карирания си костюм, приличаше на гъзар, се превърна в сбръчкан пияница. Ставрос открай време имаше проблеми със сърцето, от ревматичната треска като дете. За Дженис тази скрита слабост беше трогателна, както и квадратните му гърди. Сега подобно на дефект на повърхността на парче кристал неговата слабост му беше придала съсухрения, превзет вид на излекувал се алкохолик, на тяло, което ден след ден се храни с мисли. Веждите му, които навремето пресичаха челото му като желязна греда, сега са се смалили до две тъмни раздалечени черти като на изрисуваните с въглен клоуни. Бакенбардите му са побелели и къдравата му коса прилича на боядисана. Всяка сутрин, щом дойде на работа, Чарли сменя черните си очила с лилав оттенък с кехлибарени цайси и се захваща за работа като стар побелял и изнежен овен, който внимава да не се подхлъзне на ръба на скалата и да падне. „Рамо до рамо“ — обещавам ти. Когато старият Спрингър му обеща това, и винаги когато се захванеше сериозно с нещо, розовите петна по лицето му ставаха червени, а устните се отдръпваха от зъбите му. При тази гледка човек неволно си представяше черепа му. Пожълтелите му зъби, пълни с остатъци от дъвка, и мустаците му с цвят на пясък никога не изглеждаха достатъчно равни и достатъчно чисти.