Джон Апдайк - Заека богат

— Може ли да ви помогна с нещо?

Момчето приглажда косата си назад, откривайки ниското си бяло чело. На широкото му загоряло лице сякаш винаги грее усмивка, дори когато не се смее.

— Просто дойдохме за малко информация. — Акцентът му издава, че е от южната част на окръга, не е агресивният холандски на Севера, където тухлените църкви са с изострени кули, а къщите и оборите се строят от камък вместо от пясъчник. Хари се досеща, че са напуснали някоя ферма, за да дойдат в града, където няма нужда да превозват колове за огради, да събират сено и тикви и всичко друго, което тези бедни хорица трябва да правят. Живеят незаконно, намират си работа в града и обикалят с малка корола. Хванахме ги. Но момчето може да е дошло да проучи цените за баща си, а гаджето просто да му прави компания, може дори да не му е гадже, а сестра или стопаджийка. Малко прилича на курва. Мекото й тяло напира да излезе от тесните й дрешки, от избелелите дънкови панталонки и лилавото потниче с гол гръб на фирма „Пейсли“. Блестяща, обсипана с бледи лунички кожа по раменете и горната част на ръцете й, небрежно завързана гъста, буйна, кафяво-червена коса с пъстри кичури. Някакъв дълбоко погребан звънец започва да звъни. Очите й са сини и дълбоки, тя стои мълчаливо притихнала като селско момиче, свикнало да оставя мъжете да говорят, докато в устата си пази горчиво-сладки тайни, които бавно смуче. Обула е неподходящи сандали за диско, с високи коркови подметки и каишки през глезените. Пръстите на краката й розовеят, ноктите са лакирани. Това момиче няма да остане с това момче. Заека иска това да е така; той си представя, че чувства несъзнателното изплуване на духа й нагоре към неговия, докато тя стои напълно неподвижна. Чувства, че тя иска да се скрие от него, но е прекалено едра и бяла, изведнъж прекалено женствена, прекалено разголена. Обувките й подчертават височината й, по-висока от среден ръст и е склонна към напълняване, особено в гърдите. Горната й устна покрива долната и й придава пухкав и наранен вид. Тя е уязвима и той иска да я предпази, гледа я втренчено още една секунда и се обръща към момчето.

— Това е корола — казва Хари, потупвайки оранжевата ламарина. — Моделът с две врати струва три хиляди и деветстотин и с един галон може да минете до седемдесет километра или четирийсет градско. Знам, че някои други марки са по-рекламирани, но, повярвайте ми, в днешни дни не може да купите по-добра кола в Америка от тази таратайка тук. Прочетете „Консюмър Рипортс“, априлския брой. Много по-добра е от средната за поддръжка и поправка през първите четири години. А кой в наши дни кара една кола повече от четири години. Както вървят нещата, след четири години може всички да се придвижваме с велосипеди. Тази кола има четирискоростна кутия, напълно електронна запалителна система, автоматични предни дискови спирачки, винилови падащи седалки и заключваща се капачка на резервоара. Последната екстра става все по-важна. Днес в Брюър не можеш да си купиш заключваща се капачка за резервоар нито за пари, нито за любов, познайте защо? Оня ден бяха източили крайслера на тъща ми в Маунт Джъдж, докато тя си седяла при фризьорката, а тя излиза с него само за да ходи на църква. Хората загрубяват. Прочетохте ли във вестника тази сутрин, че Картър взима бензин от фермерите и щял да го дава на шофьорите на камиони? Показва властта си, не е ли така?

— Не съм чел вестника — отговаря момчето.

То стои там толкова бездушно, че Хари бързо заобикаля една картонена реклама на щастлива клиентка с кучето си и язвително казва:

— Сега, ако искате да замените голямото си старо комби, което си е направо антика, с друго комби, което да е почти толкова голямо, но с половината разходи за гориво, това SR-5 има чудесни характеристики — петскоростна кутия, което спестява гориво при дълги пътувания, и сгъваема задна седалка, което ви позволява да возите един пътник отзад и да имате допълнително пространство от другата страна за стикове за голф или колове за огради, или за каквото и да било. Не знам защо в Детройт не са се сетили за тази подвижна седалка. Предполага се, че тук сме раят на автомобилите, а чужденците непрекъснато излизат с нови идеи. Ако питате мен, Детройт ни разочарова всички, всичките двеста милиона души. Бих предпочел да продавам родните американски коли, но между нас казано, те са пълни боклуци. Картонени боклуци.

— А какви са тези там? — пита момчето.

— Това е „Корола“, ако искате нещо класно. По-голям двигател — две хиляди и двеста кубика. По-европейски външен вид. Аз самият карам такава и я обожавам. Харчи около един галон за шейсет километра по магистрала и около трийсет в Брюър. Зависи от това как караш, естествено. От това колко ти е тежък кракът. Тези тествания в „Консюмър Рипортс“ са голяма работа, изчисленията им за разхода на гориво според мен са единствената им заблуда. Тази тук с подвижния покрив е на шест хиляди осемстотин и петдесет, но не забравяйте, че купувате йени за долари, а когато дойде време за обмяна, ще си върнете доларите.