Джон Апдайк - Заека се укроти

— Никой не ми го е казал — отговаря. — Просто събрах две и две. Кокаин има навсякъде, а тези юпита, продукт на бейби бума на възрастта на Нелсън са точно хората, които го използват. Нужни са пари. Много пари, за да се поддържа такъв навик. Нали Пру вечно се оплаква, че не могат да си плащат сметките?

Дженис се приближава до леглото и застава там; през памучната й нощница се виждат сенките на зърната й и окосменият й триъгълник. Погледната така, тя му се струва учудващо едра, излегнал се диагонално, той внезапно е обзет от онези пристъпи на световъртеж, както когато се изправя твърде бързо; не е ясно кой е прав и кой не е. Тялото й е запазило стегнатите си форми от времето, когато бяха само хлапета и работеха в Кролс, но под брадичката й има грозни гънки, които се разклоняват към шията й. Твърдо е решена да не стане дебела като майка си, но възрастта все пак те настига. Дженис предпазливо заявява:

— Повечето млади двойки не могат да си платят всички сметки.

Той се изправя в леглото, за да изтръска замайването от главата си, и тъй като тялото й е до него, увива ръце около бедрата й. После размисля, протяга се под нощницата й и слага ръце върху твърдото й, леко грапаво дупе. Обърнал поглед нагоре над гърдите й, към лицето, той казва:

— Най-лошото, скъпа, е, че мисля, че дои фирмата. Мисля, че краде, и че Лайл му помага, затова са махнали Милдред.

Дупето й под ръцете му се стяга; усеща как двете половини се свиват и стават по-кръгли, с твърдостта на баскетболна топка. Някакъв размит намек за възбуда мъждука под кръста му. Премрежените й очи поглеждат към него с мрачна съсредоточеност, кожата на лицето й виси от костта. Той попипва едната й гърда и отново затваря очи, надушвайки леко потната памучна материя, криейки се от изпитателните й сведени очи. Чува гласа й:

— Какви доказателства имаш?

Това го дразни. Глупава е.

— Точно това ти казвам. Днес поисках да прегледам сметките и банковите извлечения, и те не ми позволиха, докато ти не разрешиш. Трябва само да се обадиш на този Лайл.

Долавя в гърдите й странна вцепененост и усеща в тялото й някакво напрежение. Нощницата й е прозрачна, но тя самата е неразбираема.

— Ако действително разгледаш документите — пита, — ще ги разбереш ли?

Той леко бръсва с език зърното й през плата. Мъждукането долу се е разраснало до равномерен пламък, набъбваща топлина.

— Може би не изцяло — казва той. — Но дори и месечните извлечения, които получавахме във Флорида, не ми изглеждаха съвсем наред. Ще взема Милдред с мен, а ако е съвсем отвеяна — той каза, че е оглупяла и се е преместила в Денглърс — мисля, че трябва да наемем някого, професионален счетоводител от Брюър. Можеш да се обадиш на адвоката ни, да препоръча някого. Може да се окаже, че в крайна сметка ще трябва да се обърнем към полицията.

Тялото й се вдървява и тя се отдръпва леко.

— Хари! Собственият ти син!

— Е — казва той, отново раздразнен, — собствената му майка. Да краде от собствената си майка.

— Не знаем нищо със сигурност — казва Дженис. — Това е само твоя теория.

— Че какво друго би крил Лайл днес? Сега ще трябва да се разбързат, така че трябва да се задвижим, или ще унищожат всичко, като Оли Норт.

Сега вече Дженис започва да се вълнува, дръпва се от него и търка дланите си, застанала в средата на килима. Вижда, че, явно, няма да има секс. За първи път от месеци насам наистина изпитваше желание. Проклет да е Нелсън. Тя казва:

— Мисля, че трябва първо да говоря с Нелсън.

— Ти да говориш? Защо не ние?

— Според Лайл аз съм единствената отговорна.

Това го жегва.

— Твърде си мека с Нелсън. Прави каквото си поиска с теб.

— О, Хари, беше толкова ужасно, когато избягах с Чарли! Нелсън беше само на дванайсет, идваше с колелото чак до Айзенхауер авеню и стоеше по цял час от другата страна на улицата, гледаше нагоре към прозорците ни и на два-три пъти аз го видях, и се скрих, скрих се зад пердето, и просто го оставих да стои там, докато не се изтощи и не си тръгна. — Втренчила поглед над главата на Хари, тя сякаш вижда малкото си момче от другата страна на улицата, толкова търпеливо и озадачено, и изпълнено с надежда. Очите й се напълват със сълзи.

— Е, по дяволите — казва Заека, — никой не го е карал да ходи дотам да те шпионира. Аз се грижех за него.

— Точно така, с онова нещастно лудо момиче и онзи отвратителен чернокож. Чист късмет си е, че къщата не изгоря заедно с Нелсън в нея.

— Щях да го извадя. Ако бях там, щях да ги извадя всичките.