Джон Апдайк - Заека се укроти

Започнаха да получават странни телефонни обаждания. Дрезгави гласове с онзи плътен тембър, специфичен за чернокожите мъже, питат дали Нелсън Енгстръм е вкъщи. Хари или Дженис отговарят, че Нелсън не живее тук, че това е домът на родителите му.

— Ами нямах късмет с номера, дето ми го е дал за домашен, а там дето работи, някаква секретарка вечно казва, че човекът го няма.

— Искате ли да оставите някакво съобщение?

— Само му кажете, че Джулиъс се е обаждал. — Или Лутър.

— Джулиъс?

— Точно така.

— И за какво става въпрос? Искате ли да ми кажете?

— Той ще се сети за какво става въпрос. Само му кажете, че Джулиъс се е обаждал. — Или Пери. Или Дейв.

Или пък обаждащият се затваря, без да остави име. Или пък притежава тънък, леко чуждестранен, изискан глас, и веднъж поиска да разговаря не с Нелсън, а с Хари.

— Съжалявам, че ви безпокоя, господине, но този ваш син не ми оставя друга възможност, освен лично да ви уведомя.

— Какво да ме уведомите?

— Да ви уведомя, че синът ви е натрупал сериозни дългове, и господата, с които работя, противно на съветите, които се опитвам да им внуша, споменават за физическа разправа.

— Физическа разправа с Нелсън?

— Или с тези, които са му близки и скъпи. Това е неприятно, и поднасям извиненията си, но вероятно те не са чак такива джентълмени. Аз съм просто приносителят на лошите вести. Не винете мен. — Гласът сякаш се приближаваше по-плътно до слушалката, до ухото на Хари, придобиваше жално откровен тон, опитваше се да въвлече Хари в някаква конспирация, да се превърне в негов приятел и съюзник… Познатата стая, кабинетът със заскреженото лице на телевизора и двете сребристорозови кресла с облегалки, и шкафът с книги, съдържащ разнородна колекция от предимно исторически книги, а горните лавици — разни порцеланови дреболии (феи под отровни гъби, розовобузи плешиви монаси, пиленца червеношийки в гнездо от порцеланови сламки), които навремето стояха в бюфета на Мама Спрингър, всичките тези порядъчни мебели губят плътност, губят очертания, и сякаш се понасят, безполезни, при нахлуването на този заплашителен жален глас в ухото му, глас, в който все пак има известно съчувствие, обяснима човешка мисия, неприятно задължение, глас, който идва от някакво обширно хлъзгаво подземие, така че благият син въздух над Мексиканския залив изведнъж се променяше, сякаш върху очите му бе надяната превръзка, както когато Сънфиш се преобърна.

Заека пита предпазливо:

— Как ги е натрупал Нелсън тези дългове?

На гласа очевидно му е приятно да чува собствените си думи.

— Натрупал ги е, господине, преследвайки удоволствията си, и това си е негово право, но той или някой друг вместо него трябва да ги изплати. Хората, с които работя, са получили уверения, че наистина сте прекрасен баща.

— Всъщност не съм толкова готин. Как казахте, че ви е името?

— Не съм го казвал, сеньор. Не съм казвал името си. В случая ни интересува името Енгстръм. Моите партньори имат силно желание да уредят нещата с който и да е притежател на това прекрасно име.

На Хари му хрумва, че този мъж обожава английския език, като средство, наситено с обещания, с неизползвани възможности.

— Синът ми — казва му Хари — е възрастен човек и финансите му нямат нищо общо с мен.

— Това ли е отговорът ви? Окончателният ви отговор?

— Да. Чуйте, половината година живея във Флорида, а като се върна…

Но обаждащият се вече е затворил, оставяйки у Хари усещането, че стените на неговата солидна варовикова къща са тънки като диетични бисквити, че мокетът под краката му е подгизнал от вода, че някаква тръба е избила, а няма как да повика водопроводчик.

Обръща се към своя стар приятел и колега Чарли Ставрос, който се е пенсионирал от поста търговски представител на „Спрингър Моторс“ и се е преместил от някогашния си апартамент на Айзенхауер авеню в нов комплекс в отдалечения северен край на града, където железопътната компания е продала една стара разпределителна станция за товарни вагони, цели 80 декара, невероятно е какво са притежавали железопътните компании в разцвета си. Хари не е съвсем сигурен, че би намерил адреса, и предлага да обядват в Джони Фрайс в центъра; този ресторант на Вайзер Скуеър някога се казваше Джони Фрайс Чипхауз 14 14 Джони Фрайс Чипхауз — евтин ресторант предимно за месни ястия. — Б.пр. , а през седемдесетте се превърна в кафе Барселона, след това, малко по-късно през същото десетилетие, в Палачинковата къща, а сега отново е сменил собственик и се нарича Салатено угощение, и пояснява върху изнесените отвън табели, че е Вашата местна нискокалорична гостилница, и предлага Оригинални супи и здравословни ястия от пресни органични продукти, за да привлича вманиачените на тема здраве юпита, които работят в стъклената офис сграда, изникнала срещу Кролс, която все още стои празна, огромните й прозорци варосани отвътре, а голата й, лишена от прозорци фасада откъм планината, излага грубо измазаните си тухли над отрупания с боклуци паркинг, който се простира чак до стария Багдад.