Джон Апдайк - Заека се укроти

— Не ти ли се струва — пита той Чарли, — че напоследък се случват прекалено много нещастия? Онзи самолет на Пан Ам дето се взриви, а после и футболните запалянковци в Англия оня ден дето ги премазаха, а сега и оръдието, дето гръмна на бойния кораб без каквато и да било явна причина.

— Ключовата дума тук е явна — казва Чарли. — Всичко си има някаква дребна причина, дори и когато не я виждаме. Някъде прескача искра, микроскопична пукнатина в метала. Освен това, шампионе, да разгледаме шансовете. Колко хора има в света вече, пет милиарда? Като е толкова претъпкан светът, е цяло чудо, че не премазват повече хора. Пренаселено е и ще става още по-зле.

Сърцето на Заека трепва при мисълта, че от гледната точка на Нелсън той самият е част от пренаселеността. Например онзи път, когато крещеше пред горящата къща на Виста Кресънт номер 26: Ще те убия! Не говореше сериозно. Искра, пукнатина в метала. Микроскопичен дефект. Когато умреш, всъщност правиш услуга на света.

Чарли се мръщи на менюто, което е огромно, разпечатано е с фотокопирна машина в зелено мастило върху груба, неизбелвана, изпъстрена с петънца хартия. Какви неща правят с ксероксите вече. Кой още използва Верити прес?

Първо си замина ръчната преса, после фотоофсета. Чарли вече не носи дебели квадратни рогови рамки, които очертават тъмна ивица през веждите му, а златни авиаторски рамки, които придържат дебелите, лилавеещи стъкла към носа му като пръсти, стиснали чаша за вино. Навремето Чарли бе набит, но възрастта го е смалила, така че гръцките му кости прозират — високата, суха извивка на носа му, широкото полегато чело под тъмната линия на косата му. Бакенбардите му са сиви, но ги е оставил по-ниско. Изучавайки менюто, той се подхилва.

— Салата Телешка пържола — чете. — Салата Свински кебап. Що за салати са това?

Когато сервитьорката идва, Чарли я майтапи по този въпрос.

— Какви са тия висококалорични мазни меса? — пита той. — Предлагате ни телешка пържола с малко маруля за гарнитура ли?

— Месото е нарязано на тънки ивици и е смесено със зеленчуците — казва сервитьорката. Висока е, почти хубава, а косата й е изрусена и вдигната нагоре в бухнат пънкарски гребен, и има цял ред малки обички по ръба на едното си ухо, и тъмни сиво-розови петна руж, нанесени над очите. Езикът й някак се затруднява в устата й и съсредоточеният, бавен начин, по който устните й се движат, изглежда приятен. — Оказа се, че има търсене за тези, нали знаете, по-сериозни съставки.

Значи под цялата фасада, мисли си Заека, това все пак си е Котлетената къща на Джони Фрай.

— Кажете ми за Салатата с макадамия и бекон.

— Тя е от най-предпочитаните — казва тя. — Беконът е хрупкав, и е като люспи. По-голямата част от мазнината е изцедена с преса. Освен това има кълнове от люцерна и репички, и краставици, нарязани на тънко, и два вида маруля, не помня различните имена, и не зная какво друго, може би чуба — това са сушени сардини.

— Звучи добре — казва Заека, преди да размисли и да му се наложи да избира наново. Чарли изтъква:

— Ядките и беконът не са съвсем според съветите на лекаря.

— Нали я чу, мазнината е изцедена. Освен това, малко няма да ме убие. Това е по-скоро въпрос на вътрешен баланс. Хайде, Чарли. Отпусни се.

— Какво има в Салатата Водорасли? — пита Чарли сервитьорката, защото и на двамата им е приятно да я слушат как говори.

— О, хиджики, разбира се, и ваками, и дулс, и агар с много леблебия и леща, и листни зеленчуци, чудесна е, ако сериозно ще минавате на макробиотична диета, и нямате нищо против леко горчивия вкус, нали знаете, от водораслите.

— Направо ме разубедихте, Дженифър — казва Чарли, прочитайки името й, избродирано върху горната част на лимоненозеления пуловер, който носят като униформа в Салатеното угощение. — Ще взема Спаначена с раци.

— Салатените ни сосове са Руски, Рокфор, Италиански, Италиански със сметана, с маково семе, Хиляда острова, Олио и Оцет и Японски.

— Какво има в Японския? — пита Хари не само за да наблюдава как устните й се свиват и цупят от лекия дефект в устата й, но и защото японците го интересуват професионално. Как успяват, те и немците, когато Америка е тръгнала към канавката?

— О, бих могла да попитам в кухнята, ако наистина се интересувате, но мисля, че има умебоши, и тамари, разбира се — не използваме обикновения соев сос — и сусамово масло, и оризов оцет. — Очите й стават студени, тъй като усеща, че тези мъже й губят времето, флиртувайки. Чувствайки се леко виновни, и двамата поръчват Италиански със сметана, и насочват вниманието си един към друг.