Джон Апдайк - Заека се укроти

Много време е минало, връзката помежду им е хванала ръжда. Като се позагледаш, Чарли все пак изглежда по-стар, по-съсухрен. Златните авиаторски рамки отнемат голяма част от онази мъжествена увереност в лицето му, която вероятно бе допаднала на Дженис преди двайсет години.

— Сладко хлапе — казва Чарли и нарежда сребърните прибори по-спретнато около чинията си, успоредно на ръбовете на хартиената подложка.

— Какво стана с Мелани? — пита го Заека. Преди десет години седяха в същия този ресторант, а Мелани, приятелка на Нелсън и Пру, която по това време живееше в къщата на Мама Спрингър, им сервираше. След това стана гадже на Чарли, въпреки че беше толкова стар относително. Или поне заминаха заедно за Флорида. Може би това бе едно от нещата, които направиха Флорида да изглежда толкова привлекателна. Само дето никое момиче не се бе предложило на Хари. Единствените подмятания, които получаваше, бяха от жени на неговата възраст, които му изглеждаха древни.

— Стана лекарка — казва Чарли. — И по-точно гастроентеролог, в Портланд, Орегон. Там се беше установил баща й в крайна сметка, ако си спомняш.

— Бегло. Той беше някакво късно разцъфнало хипи, нали така?

— Най-накрая улегна с третата си жена, и оказва голяма подкрепа на Мелани. Всъщност майка й беше тази, която вилнееше навремето в Мил Вали. Алкохол. Мъже. Наркотици.

Последната дума жегва стомаха на Хари.

— Откъде знаеш всичко това?

Хари почти незабележимо вдига рамене, но не успява съвсем да потисне леката усмивка на гордост.

— Поддържаме връзка. Бях до нея, когато се нуждаеше от стимул. Казах й: „Давай“. Тогава още се придържаше към онова „бедната аз, та аз съм само момиче“. Насърчих я, когато имаше нужда. Казах й да отиде при баща си и неговата индианка, и да се развихри.

— На мен ми казваш да избягвам вълненията, а на нея си казал да дава.

— Различни случаи. Различни възрасти. Ако беше на нейната възраст, и на теб щях да кажа „давай“. И пак бих ти го казал. Стига да избягваш вълненията.

— Чарли, имам проблем.

— Нищо ново.

— Всъщност два проблема. Първо, трябва да направя нещо със сърцето си. Не мога просто да се нося по течението и да чакам следващия си ИМ.

— Тук не те разбрах, шампионе.

— Нали знаеш. Инфаркт на миокарда. Сърдечен удар. Имах късмет, че се отървах леко. Лекарите ми казват, че трябва да си направя операция, множествен байпас.

— Давай.

— Да бе. Лесно ти е да го кажеш. Хората умират, докато им правят такива неща. Ти самият никога не си си правил.

— Да, ама съм правил. През осемдесет и седма. Декември вие бяхте във Флорида. Смениха ми две клапи. На аортата и митралната. Когато си боледувал от ревматоидна треска като дете, точно клапите сдават багажа. Не се притварят правилно. От това се получава сърдечният шум, кръвта тече в грешната посока.

Заека едва понася тези образи, всичките тия органи вътре в него, клапи и стенози и запушена коронарна артерия.

— С какво ги смениха?

— Със сърдечни клапи от прасе. Изборът е между такава и механична клапа. При механичната непрекъснато тракаш. Не исках да тракам, щом мога да го избегна. Казват, че ти пречи да спиш.

— Свински клапи. — Заека се опитва да прикрие отвращението си. — Гадно ли беше? Отварят ти гръдния кош и ти прекарват кръвта през машина?

— Фасулска работа. Упоен си. Какво толкова, че ти прекарват кръвта през машина? Какво си мислиш, че си ти самият, шампионе?

Създадено от Бога уникално творение, с вдъхната безсмъртна душа. Носител на Божията благодат. Бойно поле на доброто и злото. Ангел чирак. Всичките онези неща, дето се опитват да те научат в неделното училище, или всъщност не се опитват особено да ти ги втълпят, а просто ги оставят да се носят от брошурите там, в онова църковно мазе, зарито по-дълбоко в съзнанието му, отколкото противовъздушно скривалище.

— Ти си просто мека машина — продължава Чарли и вдига квадратните си длани, с бели маншети на ризата и правоъгълни златни ръкавели, за да може Дженифър да постави салатата пред него. Видял я е, че идва, сякаш има очи на тила си. Тя предпазливо заобикаля масата — тези мъже й кроят нещо, тя не знае какво — и поставя пред Хари изпъстрена с късчета бекон зелена могила, по-голяма от едра гърда. Изглежда питателна и повече, отколкото би трябвало да изяде. Високото непохватно момиче със странния си бял петльов гребен, потрепващ във въздуха, продължава да се върти около тях, а закръглеността на зелената й униформа притиска съзнанието на Заека, докато седи край квадратната, облицована с керамични плочки маса и се опитва да определи дилемата си.