Джон Апдайк - Заека се укроти

— Има ли нещо друго, което бих могла да ви предложа, господа? — пита Дженифър, устните й леко се борят с артикулацията. Дефектът й не е точно фъфлене, а сякаш езикът й е твърде голям. — Нещо за пиене?

Чарли поръчва Перие с лимон. Тя казва, че предлагат Сан Пелегрино. Той казва, че му е все едно. Луксозната вода си е луксозна вода.

Хари след известна вътрешна борба пита каква бира имат. Дженифър въздиша, усещайки, че я разиграват, и рецитира:

— Шлиц, Милър, Милър лайт, Буд, Буд лайт, Микелоб, Льовенброй, Корона, Курс, Курс лайт и светла Балънтайн наливна. — Всички имена съдържат някаква допълнителна магия задето са се въртели в устата й. Без да поглежда Чарли, Хари си избира една Мик. Дженифър кима, без да се усмихва, и се отдалечава. Щом не иска да възбужда разни мъже на средна възраст, не би трябвало да носи всичките тия обеци и да слага толкова много грим.

— Та казваш, значи, фасулска работа — казва той на Чарли.

— Упояват те. Нищо не усещаш.

— Един познат от Флорида, не много по-стар от нас, си е правил операция и казва, че било отвратително, възстановяването траело цяла вечност, а освен това не изглежда особено добре, въпреки операцията. Върти стика за голф като инвалид.

Чарли леко вдига рамене по специфичния си небрежен начин.

— Трябва ти изходно положение, за да прецениш. Може би тоя приятел е бил твърде зле. Но ти, ти си в добра форма. Може да свалиш някое и друго килце, но си млад — на колко си, на петдесет и пет?

— Де да бях. Направих петдесет и шест миналия февруари.

— Млад си, шампионе. И аз самият натам съм се запътил. — Чарли е на възрастта на Дженис.

— Както съм тръгнал, ще съм доволен, ако изкарам до шейсет. Гледам ги всичките тия старчоци във Флорида, сбръчкани мумии, ама докретват до деветдесетте с късите си панталони и ортопедични гуменки, наперени като младежи. Ще ми се да ги попитам: „Какво ви прави толкова велики? Как успяхте?“.

— Живеят ден за ден — предполага Чарли. — Ден за ден, и не гледай надолу. — Хари усеща, че започва да се отегчава от успокоенията, но Чарли е единственото, което има сега, когато двамата с Телма са на изчакване: Неудобно му е да й се обади, след като няма какво да й предложи. Казва:

— Сега правят и нещо друго. Ангиопластика. Разрязват ти някоя артерия в слабините…

— Хей. Храня се.

— … и се завират по нея чак до сърцето ти, можеш ли да повярваш. След това вкарват едно балонче в тясното място в коронарната артерия и го взривяват. Не с въздух, а със солена вода някак си. Разпуква плаката. Разтегля артерията до размерите, които е имала преди.

— С повечко късмет може и така да стане — казва Чарли. — И година по-късно ще си в същото положение, задръстен с ядки, че и с бира.

Бирата се е появила в края на слабата ръка на Дженифър, в запотена стъклена халба, златиста и покрита с пяна и шиптяща с развълнувани мехурчета.

— Ако не мога да изпия по една бира от време на време, по-добре да съм мъртъв — излъгва Хари. Отпива и избърсва пяната под носа си със свит показалец. Този Нелсънов жест. Чуди се как Дженифър си пази тресящия се гребен, докато се чука. Чел е, че някои пънкарки прокарват безопасни игли през зърната на гърдите си.

— Трябва ти коронарен байпас — казва му Чарли. — Тия балончета, те могат да оправят само по една артерия. С байпас могат да оправят четири, пет, шест, така и така са влезли. Какво ти пука на тебе, че са ти разпрали гръдния кош? Ти няма да си там. Ще си далеко-далеко и ще си сънуваш. Всъщност, няма да сънуваш. Твърде дълбоко се потъва. Като едно голямо нищо е, като да си мъртъв.

— Не го искам — чува се Хари да казва рязко и после по-меко: — Поне засега.

Думата разпрали го разстройва, прави нещата твърде истински, физическото усилие е нужно, за да се разтворят тези съпротивляващи се врати от кост така, че душата му да излети, а някакви мъже с бледозелени маски ще бърникат в гъстата като супа червена локва със своите кукички и клампи, и лъскави ножове. Веднъж по телевизията, когато по грешка бе наблюдавал над рамото на Дженис една от онези научнопопулярни програми за раждания — по каналите не пускаха такива нецензурни неща, — бе видял как започнаха да разрязват корема на една жена при Цезарово сечение. Ножът в облечената в гума ръка очерта права линия и от двете страни на разреза жълта мазнина се нави нагоре и настрани като две ивици гъбест каучук. Коремът на тази жена, с бебето вътре, беше подплатен с някаква материя точно като гъбест каучук.

— Във Флорида — казва той — ми правиха катетеризация — думата затруднява устата му, сякаш се е превърнал в сервитьорката — и не беше толкова зле. Беше по-скоро отегчително. Напълно буден си, и ти слагат едно нещо като голяма купа върху гърдите, за да видят какво става вътре. Там, където вкарват боята обаче, е горещо, толкова горещо, че едва се трае. — Усеща, че е разочаровал Чарли със страха си от байпаса, и за да задълбочи контакта си с мръщещия се, дъвчещ мъж, споделя: