Джон Апдайк - Заека се укроти

— Най-лошото в цялата работа, Чарли, е, че се чувствам наполовина мъртъв вече. Тази сервитьорка е първото момиче, което съм поискал да чукам от месеци насам.

— Заради циците — казва Чарли. — Страшни цици. На слабо тяло. Това е секси. Като Бо Дерек след имплантацията.

— Косата й ми действа на мен. С тази прическа изглежда още по-висока.

— Не е зле да са високи. Високите не получават вниманието, което обръщаме на сладките малки, нисички жени, и дават повече от себе си. Освен това да са слаби също си има предимства, няма ги всичките тия тлъстини между теб и клитора.

Това май е по-сериозен мъжки разговор, отколкото Заека предпочита. Той казва:

— Но всички тия обеци, не ти ли се струва, че я боли? И вярно ли е, че някои пънкарки…

Чарли нетърпеливо го прекъсва:

— За пънкарите целият смисъл е в болката. Обезобразяване, самоненавист, пого-танци. За днешните хлапета грозното е красиво. Това е техният начин да ни кажат какъв отвратителен свят им предаваме. Вече няма джунгли. Заради токсичните отпадъци. Нали знаеш и изсичането.

— Когато се върнах тази пролет, обикалях из града с колата, минах всички квартали. Някои от тия, испанците, буквално се чукаха на улицата.

— Наркотици — казва Чарли. — Не знаят какво правят през осемдесет процента от времето.

— Видя ли в „Стандарт“, някакъв испанец, шофьор на камион от Западен Маями, бил хванат близо до Мейдън Спрингс с кокаин за седемдесет и пет милиона долара, по тяхна оценка петстотин кила, опаковани в щайги за портокали с надпис „Чупливо“?

— Не могат да спрат дрогата — казва Чарли и нарежда ножа и вилицата си до ръба на празната си чиния, — щом има хора, които са готови да плащат цяло състояние за нея.

— Онзи тип се оказал кубински емигрант, дето ние ги пускаме.

— Тия държави стават комунистически и ни отстъпват всичките си мошеници и наркомани. — Тонът на Чарли е равен и авторитетен, но Хари усеща, че губи вниманието му. Не като едно време, когато разполагаха с цял ден, там, в изложбената зала. Чарли е приключил със своята Спаначена салата с раци, а Заека едва е наченал собствената си отрупана салата, толкова е нетърпелив да получи съвет. Слага хлъзгава хапка в устата си и открива сред мазната маруля и кълнове люцерна цяла ядка макадамия, и внимателно я сцепва със зъби, така че езикът му да усети повърхността на счупеното място, чудно гладка като тялото на млада жена, като мраморна масичка.

Преглъща и най-накрая споделя:

— Това е другото нещо, дето ме тревожи. Мисля, че Нелсън взима кокаин.

Чарли кимва и казва:

— И аз така чувам.

Той вдига вилицата, която току-що е подредил, и се пресяга с нея към голямата гърда от украсена с бекон зеленина пред Хари.

— Дай да ти помогна с цялото това нещо, шампионе.

— Чул си, че взима кокаин?

— Ммм, да. Той е като дядо си, нервен. Трябва му опора. Никога не ми е било лесно да общувам с хлапето.

— Нито пък на мен — казва Хари пламенно, и всичко излиза навън. — Ходих там миналата седмица, за да измъкна всичко за кокаина, тъкмо бях подочул за това, а той беше хукнал нанякъде, обикновено така прави, но този счетоводител, дето го е наел, един тип, умиращ от СПИН, можеш ли да повярваш, беше там, и когато поисках да прегледам документите, само дето не ми показа среден пръст, и каза, че трябва да получи разрешението на Дженис. А тя, глупачката, не желае да го даде. Мисля, че я е страх какво ще открие. Собственото й дете я краде безогледно. Продажбите на употребяваните коли са паднали, а месечните баланси ми изглеждат подозрителни от месеци насам.

— Ти би усетил. Не звучи добре — съгласява се Чарли, пресягайки се отново с вилицата. Една ядка макадамия — всеки орех в днешно време струва около четвърт долар — се изплъзва към Хари и само бързите му рефлекси не й позволяват да падне в скута му и да оплеска с мазнина червеникавокафявите му панталони, които бе извадил от плика след химическото чистене и бе обул за първи път днес, първият пролетен ден, в който наистина е топло. Рязкото движение предизвиква парещ спазъм под ребрата му. Онова злобно хлапе все още си играе с кибрит там вътре.

Хари се опитва да пренебрегне болката и продължава:

— А сега получаваме разни телефонни обаждания по всяко време, разни типове със странни гласове търсят Нелсън и даже ми казват на мен, че искат пари.

— Грубо пипат — казва Чарли. — Дрогата е голям бизнес.

Той отново се пресяга.

— Хей, остави ми нещичко. Как се поддържаш толкова кльощав? И какво да правя?