Джон Апдайк - Заека се укроти

— Ти не знаеш — казва тя, — не знаеш какво си щял да направиш. И сега не знаеш каква е истинската ситуация, само твоите подозрения, някой те настройва срещу Нелсън. Обзалагам се, че е Телма.

— Телма? Вече въобще не я виждаме, трябва да поканим Харисънови някой път.

— Да бе! — Тя изплюва отказа си и той не може да не се възхити на яростта й, как животински настръхва косата й. — Само през трупа ми.

— Просто идея. — Тази тема не е уместна. Той се връща към предишната. — Значи аз не знам каква е ситуацията, но ти знаеш, така ли? Какво ти е казал Нелсън?

Тя стисва уста така, че изглежда без устни, както навремето изглеждаше Мама Спрингър.

— Нищо всъщност — излъгва.

— Нищо всъщност. Е, добре тогава. Знаеш повече от мен. Желая ти късмет. Теб те обира. Провалят фирмата на твоя баща, синът ти и обратните му приятелчета.

— Нелсън никога не би крал от фирмата.

— Скъпа, ти просто не разбираш силата на наркотиците. Чети вестници. Прочети „Пийпъл“, Ричард Прайър разкрива всичко. Само преди ден-два прибраха хлапето на Йоги Бера. Хората, които са на кокаин, биха убили и баба си, за да си набавят доза. Преди на дъното на канавката беше хероинът, но пред крека хероинът е детска игра.

— Нелсън не взима крек. Не много.

— О. И кой го казва?

За малко да му каже, но се уплашва.

— Никой. Просто познавам сина си. А и от това, което Пру се изпуска.

— Пру се е разприказвала, така ли? И какво казва?

— Нещастна е. И децата също. Малкият Рой се държи много особено, сигурно си забелязал. Джуди сънува кошмари. Ако не бяха децата, призна ми Пру, отдавна е щяла да зареже Нелсън.

Хари се чувства пренебрегнат.

— Хайде да се придържаме към темата. Пру си има своите проблеми, ти си имаш твоите. Най-добре да изкараш маминото момченце от „Спрингър Моторс“ по най-бързия начин.

— Аз ще поговоря с него, Хари. Не искам да му казваш нищо.

— Защо пък не, по дяволите? Какво толкова шибано ще му навредя, ако го направя?

— Ще подходиш прекалено агресивно. Ще го накараш още повече да се затвори в себе си. Той — той те взима твърде на сериозно.

— А теб не?

— На мен ми има доверие. Знае, че го обичам.

— А аз не? — Очите му се насълзяват при тази мисъл. Дъждът отвън вече бе спрял и само в канавките все още се процеждаше вода.

— Обичаш го, Хари, но има и нещо друго. Ти си мъж. При мъжете има чувство за територия. Смяташ представителството за твое. А той го мисли за негово.

— Един ден ще е негово, стига да не е в затвора. Като го гледах във Флорида, изведнъж ми дойде наум думата престъпник. Има нещо във формата на главата му. Дразня се как плешивее. Ще заприлича на Рони Харисън.

— Ще ми обещаеш ли да ме оставиш аз да говоря с него, а ти да не предприемаш нищо?

— Само ще то оставиш да изшикалкави. — Но всъщност сам нямаше желание да се изправи срещу Нелсън.

Тя е наясно с това. Казва:

— Няма, обещавам. — Спира да трие отгоре ръката си с пръстите на другата и се приближава към него, шляп-шляп, когато той сяда на леглото. Слага пръсти над ушите му и лекичко го придърпва към себе си за късите косми, които растат там.

— Много ми е приятно, че така се опитваш да ме защитиш — му казва.

Той се поддава на настоятелното подръпване, и отново обляга лице върху гърдите й. На нощницата й има влажно петно, там, където си бе играл с език със зърното й. Зърната й изглеждат като дъвкани, не са толкова съвършени, по-истински са от тези на Телма. Тъй като са малки, циците на Дженис почти са запазили формата си, онова закачливо, вирнато напиране през ангорските пуловери от четирийсетте, в коридорите на гимназията. През памучната материя тялото й издава някаква вълнуваща миризма като на опушено.

— А аз какво печеля? — пита, с уста прилепена към мократа тъкан.

— Ами, подарък — отговаря тя.

— И кога ще го получа?

— Доста скоро.

— С устата?

— Ще видим. — Тя отблъсква лицето му от своето опушено топло тяло и слагайки пръсти под брадичката му, го кара да погледне нагоре към нея.

— Но ако кажеш и една дума за Нелсън, ще спра и няма да получиш никакъв подарък.

Хари усеща как лицето му пламва, а сърцето му препуска, но някак ритмично и сладостно, впримчено в гръдния му кош точно както ерекцията му е впримчена в панталоните, сладостно изпълнена с кръв; доволен е, че вазотек, въпреки че го замайва, му оставя достатъчно кръвно налягане за нещо такова непланирано, от време на време.

— Добре, нито думичка — обещава Заека и става експедитивен. — Отивам набързо до тоалетната и да си измия зъбите и прочее, а ти загаси лампите. А и някой трябва да остави телефона отворен. Долу, та да не го чуваме как протестира.