Джон Апдайк - Заека се укроти

— Даа — предпазливо си позволява да отбележи мъжът с едрата челюст. — Придава малко оживеност на мястото.

— Къде каза, че е Лайл? — Чуди се колко крият тези двамата от него, предпазвайки Нелсън. Забеляза определени знаци с очи между тях, докато говореха. Лабиринт от тайни е това представителство, което бе изградил по свой имидж след 1975 година, когато старият Спрингър внезапно пукна в един летен ден като прегрял термометър. Много скрит стрес има в автомобилния бизнес. Много несигурност, а въпреки това имаш един куп постоянни режийни разходи.

— Беше в кабинета на Нелсън преди десет минути.

— Не ползва ли този на Милдред? — Хари пояснява — Милдред Круст години наред беше счетоводителка тук, когато си бил едва дете. — По отношение на „Спрингър Моторс“ той се е превърнал в жива история. Помни, когато онзи център за наем на машини по-нагоре по шосето вдигна голямата си табела, гласяща Д И С К О, преправена от Господин Фъстък по гети и цилиндър, размахващ неонов бастун.

Но Бени като че ли знае всичко, което му е нужно. Казва:

— Онова вече е нещо като зала за събрания. Вътре има диван, ако някой внезапно има нужда да полегне. Лайл така правеше, но сега работи предимно вкъщи, с тази негова болест.

— От колко време я има?

Бени отново възприема предпазливото си изражение и казва:

— Поне от година. Този ХИВ вирус може да си стои в теб пет или десет години, преди да разбереш. — Гласът му става още по-дрезгав, той се приближава още повече. — Двама от механиците напуснаха, когато Нелсън го доведе като счетоводител в неговото състояние. Но трябва да се признае на Нелсън; каза им да напускат, щом предпочитат да проявяват суеверие. Обясни им подробно как не може да се заразят от случаен контакт и им каза или да го приемат, или да си ходят.

— Мани как възприе това?

— Мани? А да, господин Манинг от Сервизното. Доколкото разбрах, това е била причината в крайна сметка да напусне. Чувам, че обикалял другите представителства, но на неговата възраст е трудно да се направи скок.

— Ти го каза — казва Хари. — Хей, като че ли отвън има още един клиент, най-добре иди да помогнеш на Елвира.

— Нека разглеждат, това е моето мото. Ако са сериозни клиенти, ще влязат. Елвира прекалява.

Заека прекосява изложбената площ покрай таблото за постижения и витрината с авточасти и врата, която води към гаража, към зеления вход, облицован със стар шперплат, сега боядисан в пепеляворозово, на някогашния му кабинет. Елвира беше права: увеличените снимки на баскетболните статии за него и двуцветните изрезки от вестници не са изхвърлени, а са закачени по стените в кабинета на Нелсън, където хлапето е принудено да ги гледа всеки ден. По стените, освен това висят медали от Киванис и Ротари клуб и почетна грамота от Търговската камара на община Брюър и президентската награда, която „Тойота“ бе дала на представителството преди няколко години, и календар на „Плейбой“. Момичето на месеца е облечено като великденско зайче с голо дупе и Хари не е съвсем убеден, че подхожда на интериора, но поне декларира, че не всички във фирмата са обратни.

Лайл се изправя до бюрото на Нелсън, преди Хари да влезе в стаята. Много е слаб. Под сивия си костюм е облечен с дебел червен пуловер. Протяга синкавата си, подобна на скелет ръка и пуска неочаквано широка усмивка, зъбите му са огромни в смаленото лице.

— Здравейте, господин Енгстръм. Обзалагам се, че не ме помните.

Но той все пак му изглежда смътно познат, като някой, с когото е играл баскетбол преди четирийсет години. Черепът му е много тесен, късата подстрижка толкова равномерно руса, че изглежда боядисана; счетоводителските очила върху носа му са от тънка златна тел. Толкова е блед, че от кожата му сякаш струи светлина. Присвивайки очи, Хари поема протегнатата ръка в кратко ръкостискане и се опитва да не мисли как малките вируси на СПИН, сложни като миниатюрни космически кораби, се хлъзват върху дланта му и нагоре по китката и ръката до потните пори на подмишницата му и се заравят в кръвообращението му. Избърсва дланта си в страничната част на сакото си и се надява, че жестът му изглежда като потупване на джоба.

Лайл му казва:

— Навремето работех във Фискални Алтернативи на Уайзър стрийт, когато двамата с жена ви дойдохте и продадохте злато и сребро.

Хари се разсмива, припомняйки си:

— За малко да си счупим гърбовете, влачейки цял чувал сребърни долари по улицата до шибаната банка.

— Постъпихте много хитро — казва Лайл. — Измъкнахте се навреме. Бях впечатлен.