Джон Апдайк - Заека се укроти

СТИЛЪТ НА ТОЙОТА, гласи голям син плакат във витрините на Спрингър Моторс на шосе 111. 36 месеца / 36 000 мили. Изключителна гаранция за всички нови модели , известява един по-малък плакат, а друг: Новите автомобили КРЕСИДА. Мощен нов трилитров двигател. 190 конски сили. 4 скорости, електронно контролирано предаване. Ново сигурно заключване . За облекчение на Хари Нелсън не е там. Денят е разхвърлян вторник и двамата продавачи в халето са млади мъже, които не познава, и които не го познават. От миналия ноември са настанали някои промени. Нелсън е поръчал да боядисат офисите в по-ярки цветове, розово и зелено като в китайска чайна, и е свалил старите увеличени снимки на Хари в славните му дни като баскетболна звезда, с вестникарските заглавия, наричащи го „Заека“.

— Господин Енгстръм излезе в един часа на обяд и каза, че може и да не се върне следобед — казва му един пълничък продавач. Джейк и Руди държаха бюрата си навън, край стената, в посока на дискотеката, която фалира и в края на седемдесетте се превърна в център за машини под наем. Едно от блестящите хрумвания на Нелсън бе да махне тези бюра и да нареди на отсрещната стена преградени кабинки, като сепарета в ресторант. Може би създава по-голяма интимност между продавача и клиента в критичния момент при подписването на документите, но подредбата някак си ги отдалечава от самите сделки и ги излага на шума от сервиза. В тази посока, и отзад към реката и Брюър, лежи окаляният, непавиран участък, който Хари по някаква причина винаги мислено е наричал Парагвай, докато всъщност самата държава тъкмо се бе отървала от стария си диктатор с немско име, Хари бе чел наскоро по вестниците.

— Е, ами — казва той на този дебел непознат — и аз съм господин Енгстръм. Кой е тук, дето да е наясно с нещата? — Не иска да звучи грубо, но разкритието на Телма го е разтревожило; усеща как сърцето му препуска, а стомахът му се мъчи да смели двете купички с ядки.

Друг млад продавач, по-слаб, се приближава към тях от будката откъм Парагвай. Хари вижда, че не е мъж; косата й е опъната зад ушите й, беше се заблудил от жълто-кафявия тренчкот, който беше облякла, за да отиде до паркинга с някакъв клиент. Жена е. Жена продавачка на коли. Като в онази реклама на тойота, само че е бяла. Опитва се да контролира изражението си, за да не проличи шовинизмът му.

— Аз съм Елвира Оленбах, господин Енгстръм — казва тя и силно стиска ръката му. Докосването след бледото студено докосване на Телма преди половин час му се струва горещо. — Щях да позная, че сте бащата на Нелсън дори без снимките, които държи на стената си. Изглеждате точно като него, особено в устата.

Това маце шегува ли се с него? Тя е слаба, стегната млада жена, спортувала твърде много, както правят мнозина в днешно време, с дълбоко хлътнали очи и дълбок равен глас и тънки устни, оцветени в блестящо бледорозово, като отразителна лента, и шия, която е толкова тънка, че челюстта й изглежда широка под откритите й бели, щръкнали уши. Носи златни обеци с формата на охлюв. Той й казва:

— Предполагам, че сте назначена след последното ми идване.

— Едва от януари — казва тя. — Но преди това три години работех за Датсун на шосе 819.

— Харесва ли ви да продавате коли?

— Много — отговаря Елвира Оленбах и не казва нищо друго. Не се усмихва много-много, а очите й са леко настойчиви.

Той разкрива картите си, като й казва:

— Това обикновено не се смята за женска работа.

Тя леко се оживява.

— Знам, не е ли странно, след като всъщност е толкова естествено? Жените, които идват тук, не се притесняват толкова, а мъжете не се страхуват да проявяват невежеството си, колкото ако бяха с друг мъж. Обожавам работата. Баща ми обожаваше колите и, предполагам, съм го наследила от него.

— Звучи разумно — признава той. — Не знам защо тази промяна отне толкова време. Искам да кажа жените търговски представители. Как върви бизнесът?

— Досега върви добре. Хората обожават камрито, а и естествено, королата упорито върви наред с него, но учудващо ни провървя с луксозните модели, особено в сравнение с другите дилъри. След всички тия години икономиката на Брюър се съживява. Мъртвите промишлени отрасли отпаднаха, а новите, малките специализирани и високотехнологични заводи навлизат, и естествено, търговията направо от фабриките се приема с въодушевление. Това е ключът към целия подем.

— Супер. Ами бизнесът с коли втора употреба? По-слабо ли върви?

Хлътналите й очи — сенчести, като на Нелсън, но не толкова враждебни и обидени — поглеждат нагоре към него с известно недоумение.