Джон Апдайк - Заека се укроти

Тя самата вижда, че не е готов. Пита го: — Още една кола? — Той вижда, че я е изпил всичката, и без да мисли, е изял и двете малки купички мазни, потънали в натрий, ядки.

— Не. Трябва да бягам. Но нека поседя тук още малко. Такова облекчение е да съм с теб.

— Защо? Очевидно само изисквам като всички останали.

Бърза като светкавица болка пробягва през гърдите му, стеснява възможността му да диша. Исканията натежават от всички страни, притискат го. Сега и сексуално неудовлетворена любовница, още един товар. Но излъгва:

— Не, ти не изискваш. Ти беше истинска скъпоценност, Тел. Зная, че ти струва много, но беше страхотна.

— Хари, моля те. Недей да звучиш толкова сълзливо. Още си млад. На колко? Петдесет и пет? Даже не си надхвърлил ограничението за скоростта.

— На петдесет и шест преди два месеца. Не е много за някои мъже — не и за набит дребен грозник като Рони, той ще живее вечно. Но ако си с моя ръст и толкова време с наднормено тегло, сърцето се уморява да влачи всичко. — Изградил си е, сега осъзнава, представата за сърцето си като за неохотен пленник в гърдите му, роб на галера или ослепен кон, въртящ колелото на мелница. Усеща, че Телма го гледа по нов начин — клинично, с безпристрастен преценяваш поглед, съвсем различен от разтапящия се налудничав поглед. Загубил е нещо, задето не я чука: загубил е ранга си, и тя го вади от сметките си, без дори да го осъзнава. Справедливо е. С нейния лупус той я бе извадил от сметките си много отдавна. Ако Телма беше здрава, защо да не оставеше Дженис заради нея през последните десетина години? Вместо това бе използвал всичките й отверстия, а след това бе бързал към поредния модел тойота, който караше съответната година, и се връщаше при Дженис с нейното упорито, глупаво здраве. Какво толкова имаше у Дженис? Явно бе религиозна, тяхната връзка, по друг начин не можеше да си я обясни.

Като двама болнави приятели той и Телма седят половин час, говорят за симптоми и деца, научават новостите около съдбите на общи познати — Пеги Фознахт е мъртва, Оли бил в Ню Орлиънс, беше научила тя, Синди Мъркет, дебела и нещастна, работи в един бутик в новия търговски център близо до Орио, Уеб се е оженил за четвърти път за някаква двайсетина годишна, и се е изнесъл от онази префърцунена модерна къща в Брюър Хайтс заедно с всичките си ръчно изработени мебели в една стара каменна фермерска къща, в южната част на окръга, близо до Галили и напълно я е реставрирал.

— Този Уеб. Каквото и да поиска, просто го прави. Определено знае как да живее.

— Не е точно така. Никога не съм била толкова впечатлена от него, колкото вие с Дженис. Винаги съм го смятала за умник всезнайко.

— Мислиш ли, че Дженис беше впечатлена?

Телма е леко смутена и избягва погледа му.

— Е, имаше една нощ поне. Не се е оплаквала, нали?

— Нито пък аз — казва той галантно, въпреки че основното, което си спомня, е колко уморен бе на следващата сутрин, и колко странен му се струваше голфът с невъзможната джунгла и дълбоките коралови пещери току до скосената част между две дупки. Дженис получи Уеб, а Рони — сладката Синди. В същата нощ Телма бе казала на Хари, че го обича от години.

Тя кима със саркастична признателност за комплимента, и казва, връщайки се към по-предишна тема от разговора им:

— Що се отнася до това да си смъртен — предполагам, че на различните хора това влияе по различен начин, но за мен животът никога не избледнява. Да съм жива, независимо колко болна се чувствам, за мен е абсолютно усещане. Човек е абсолютно жив, а когато не е, тогава абсолютно ще бъде нещо друго. Ти и Дженис ходите ли понякога на църква?

Без да е особено изненадан, тъй като Телма винаги е била религиозна по свой начин, с това традиционно обзавеждане и скритата й сексуалност, той отговаря:

— Всъщност рядко. В повечето църкви на Юг го има този народен южняшки елемент. А и повечето ни приятели по някаква случайност са евреи.

— Двамата с Рони сега ходим всяка неделя. Една от тези нови секти, които се връщат към основите. Нали знаеш — изгубени сме, и сме спасени.

— Така ли? — Сектите потискат Хари. В старите плесенясали варианти поне имаше някаква история.

— Вярвам им, понякога — казва тя. — Помага срещу паниката, когато се сещаш за всичките неща, които винаги смътно си мислил, че може да направиш, а никога няма да направиш. Например да идеш до Португалия, или да вземеш магистърска степен.

— Е, направила си някои неща. Оправи Рони и мен, мен направо ме опече, бих казал, и отгледа трима синове. Все още можеш да идеш до Португалия. Казват, че е евтино, сравнително. Единствената държава отвъд океана, която някога съм искал да посетя, е Тибет. Не мога да повярвам, че няма да успея. Нито пък че никога няма да стана летец — изпитател, както исках, когато бях на десет. Както каза, все още вярвам, че съм бог.