Джон Апдайк - Заека се укроти

— О, не, съвсем не. Една от причините Нелсън да назначи нов търговски представител бе, че иска да отдели повече от собственото си време на колите втора употреба, а не да продава на едро такава голяма част. Имаше един мъж, който го вършеше, с гръцко име…

— Ставрос. Чарли Ставрос.

— Точно така. И откакто той се пенсионира, Нелсън смята, че употребяваните коли вървят на автопилот. Философията на Нелсън е, че ако не осигуриш на младите с ниски доходи или на купувачите от малцинствата кола, която да могат да си позволят, губиш потенциален клиент за нов, луксозен модел след пет или десет години.

— Звучи ми разумно. — Това момиче му се струва ужасно впечатлено от Нелсън. Момиче. Сигурно беше на трийсет и дори повече, доколкото може да прецени, но всеки под четирийсет му се струва дете.

Пълничкият продавач, онзи приятен, обикновен италиански тип — които все още се срещаха в Брюър, с дрезгави гласове, космати китки и старомодно пригладена над ушите коса — се чувства длъжен да вмъкне нещо и от себе си.

— Нелсън наистина кара продажбите на употребяваните коли да скачат. Реклами в „Стандарт“, цени върху предното стъкло, които падат на всеки два-три дни, намаления при плащане в брой. Някои хора се отбиват всеки ден, за да видят какво се предлага. — Има притеснителния маниер да стои твърде близо и да говори бързо; един бръснач не би му се отразил зле, както и един-два ментови бонбона. Чесън, слагат го на всичко.

— Отстъпки при плащане в брой, а? — казва Хари. — Къде все пак е Нелсън?

— Каза ни, че има нужда да се поотпусне — отговаря Елвира. — Искаше да се измъкне от обажданията.

— Обаждания?

— Някакъв мъж непрекъснато му звъни — казва Елвира. Гласът й преминава в полушепот. — Звучи малко като чужденец.

Хари добива впечатлението, че не е толкова умна, колкото му се стори на пръв поглед. Настойчивите й очи явно долавят намек за тази мисъл, тъй като в самозащита тя добавя:

— Вероятно не бива да казвам нищо, но тъй като сте му баща…

— Звучи ми като недоволен клиент — казва Заека, за да я измъкне от ситуацията.

— В „Тойота“ няма много такива — намесва се другият продавач. — Година след година въвеждат най-евтините за поддръжка автомобили, с период за безплатен сервиз, който е направо невероятен.

— Не ми рекламирай на мен, аз съм зарибен — казва му Хари.

— Прекалявам с ентусиазма. Казвам се Бени Лионе, между другото, господин Енгстръм. Бени от Бенедикт. Радвам се да ви видя тук. Както казва Нелсън, вие сте си измили ръцете от автомобилния бизнес, и сте доволен от това.

— Полупенсиониран съм. — Дали знаят, чуди се той, че по закон Дженис притежава всичко? Предполага, че все пак са наясно с картинката. Повечето хора са наясно в живота. Хората знаят повече, отколкото показват.

Бени казва:

— В този бизнес се получават всякакви смахнати обаждания. Нелсън не бива да позволява това да го тормози.

— Нелсън приема всичко прекалено сериозно — добавя Елвира. — Казвам му, не позволявай нещата да те засягат така, но той просто си е такъв. Той е от онези мъже, дето са толкова напрегнати, че чак скърцат.

— Винаги е бил много внимателно момче — уведомява ги Хари. — Кой друг е тук, освен вас двамата? Като говорим за автопилот…

— И Джереми — казва Бени, — който обикновено идва от сряда до събота.

— И Лайл е тук — казва Елвира и поглежда встрани, където чифт избелели дънки се лутат из блестящото море от тойоти.

— Мислех, че Лайл е болен — казва Хари.

— Той казва, че е в ремисия — отговаря Бени, а лицето му придобива бдително изражение, каквото може би бе това на Хари, когато се опитваше да не изглежда като шовинист в очите на Елвира. Тя, от своя страна, внезапно се е преместила с пролетния си шлифер към яркия външен свят, където двойката потенциални купувачи все още обикалят.

— Радвам се да го чуя — казва Хари, чувствайки се не толкова смутен и официален, когато говори само с Бени. — Не знаех, че има ремисия при неговото заболяване.

— В крайна сметка няма. — Гласът на мъжа е станал по-дрезгав, една нотка по-гангстерски, сякаш присъствието на жената е смущавало и него.

Хари отсечено кима с глава в посока навън.

— Как се справя тя всъщност?

Бени се приближава още малко и му доверява:

— Примамва ги до определен момент, след това се сковава и оставя сделката да й се изплъзне. Сякаш се страхува, че ние, останалите, ще кажем, че е твърде мека.

Хари кима.

— Жените например винаги са най-стиснати с бакшишите. Парите ги плашат. Все пак — казва той, лоялен към променящите се времена и въведенията на сина му — смятам, че не е лоша идея. Като жените свещеници. Имат усет към хората.