Джон Апдайк - Заека се укроти

Друг дребен проблем е мъглата: един от футболните мачове, които с нетърпение чакаше да види, преиграването на мача от първенството на Националната футболна лига между Ийгълс и Беърс на стадиона „Солджър Фийлд“ в Чикаго след предишния им равен резултат, се излъчва по телевизора, който стърчи върху емайлирана жълто-кафява метална поставка на по-малко от два фута от лицето му, но играта, която започна в дванайсет и половина, става все по-неясна, погълната от невиждана досега мъгла, носеща се от езерото Мичиган. Телевизионното отразяване е ограничено до страничните камери; хората по пейките и коментаторите в своите кабини виждат дори по-малко, отколкото Заека, излегнал се упоен върху леглото си. „Страхотно хващане от някой“ — казва някакъв цветнокож коментатор, в действителност Тери Брадшоу, всъщност същият Брадшоу, когото онзи късметлия Сталуърт бе избавил от затруднение със зрелищното си хващане в първенството Супер Боул в началото на десетилетието. Публиката, високо горе в мъглата, тропа и стене без всякакъв синхрон с играта по телевизора, опитвайки се да я следи от резултата на електронното табло. Говорителите — чернокож с изпъкнали жабешки очи, може би същият тип, който се ожени за телевизионната съпруга на Бил Косби, и един бял с пъпчиво лице — явно са дълбоко възмутени, че на Бог му е хрумнало да стори това, да обърка плановете на Си Би Ес и да замъгли телевизионно шоу, за което спонсорите плащат милиони долари на минута и което се гледа от милиони зрители. Непрекъснато се чудят на глас защо не отменят мача. Според Хари мъглата е милостива, защото се бе спуснала, преди Ийгълс да започнат да стават жалки, след като два напълно съвършени тъчдауна на Кънингам бяха отменени заради глупашките наказателни удари на Антъни Тоуни, а след това онзи новак Джексън изпусна подаване, когато беше открит на миля в крайната зона. Играта, която се мержелее в мъглата, опакованите с подплънки играчи, които тромаво изскачат от нищото и отново изчезват в него, притежава специфична красота за Заека в новото му положение в спокойния център на един нов свят. Говорителите само повтарят, че не са виждали подобно нещо.

Първоначално му е трудно да схване, че трябва да забавлява посетителите си, че не е достатъчно просто да си лежи и да приема появата им като поредния телевизионен канал. По време на рекламата, онази за Милър, в която едрият чернокож мъж повдига билярдната маса, така че всички топки уж се търкулват в дупките, той свежда очи към нетърпеливото личице на Джуди, светло и фино, часовников механизъм, чист от прах и ръжда, и й казва:

— Научихме се, нали Джуди? Научихме се как да завиваме.

— Като ножици — казва момичето, показвайки с ръце. — Буташ към платното.

— Точно така — казва той. А дали не беше в обратната посока?

Мисълта му е замъглена. Гласът му, носов и дрезгав, звучи чуждо; гърлото му сякаш е издрано. Направили са му нещо, след като го докараха в болницата, нещо свързано с кислород. Беше почти в безсъзнание, а след това съвсем в безсъзнание, благодарение на нещо, което са му дали в суматохата.

— Хари, какво казват лекарите за теб? — пита Дженис. — Какво става? — Седнала е на един стол до леглото му, някакъв нов вид тапицирана с винил инвалидна количка, като усъвършенствана версия на любимия кожен диван на Фред Спрингър. Придобила е онова притеснено изражение със сбръчкано чело, а устата й представлява глуповат процеп. В двуцветния си анцуг и големи маратонки „Адидас“ прилича на шампионка по боулинг от гимназиалната лига, лицето й е загрубяло от прекомерно излагане на слънце, с две малки бучки като кантове над скулите й. Нежната кожа под веждите й е започнала да се набръчква. Колкото повече остаряваме, с толкова повече хлътнатини и издутини се сдобиваме.

— Един от лекарите ми каза, че имам сърце на спортист. Твърде голямо. Тоест отвън твърде голямо, а отвътре твърде тясно. Мускулът е прекалено плътен. Оказва се, че сърцето не е като на картичките за Св. Валентин, както си мисли човек, а е мускул. Изпомпва с едно такова засукано движение, ето така. — Той показва на оскъдната си публика със свиване и отпускане на юмрука; удар, пауза, удар, пауза. Лицето на Джуди е хипнотизирано от екрана на сърдечния монитор, който той не вижда; но предполага, че усилието от тази малка демонстрация си личи на показваната там кардиограма. Дженис също я гледа, четирите очи лъскаво отразяват електронния зигзаг, а устата им отворени в идентични процепи тъмнина. Никога преди не е забелязвал някакъв признак на наследствена връзка между тях. Той продължава: — Искат да вкарат някаква боя в сърцето ми, като вкарат дълъг маркуч в някаква артерия долу на бедрото ми, така че да могат да видят какво точно става, но по принцип смятат, че поне една от коронарните артерии е запушена. Твърде много свински ребърца наред с всичкото блъскане по игрището, когато бях хлапе. Обаче няма проблеми. Могат да направят всякакъв байпас, вече ги правят всеки ден, просто е като да подмениш пластмасова тръба. Казват ми, че е удивително какви неща са се научили да правят през последните десет години.