Джон Апдайк - Заека се укроти

— Ще ти правят открита операция на сърцето? — пита Дженис уплашено.

Юмрукът, онагледяващ сърцето, изведнъж натежава и размива контури; той бавно го сваля върху чаршафа до тялото си и за миг затваря очи, за да си спести гледката на притеснената си съпруга.

— Засега нищо. Може би по-късно. Просто като вариант. Друг вариант е някакъв катетър с балон в него, който някак си надуват, когато влезе в запушената артерия. Разбива плаката. Така го наричат, плака. Аз мислех, че плака е значката, която ти дават като спечелиш шампионата. — Заека постоянно потиска желанието си да се разсмее на неспособността си да сподели с Дженис възстановения от лекарствата покой в гръдния му кош, усещането, че най-после е достигнал спокойния център. Болкоуспокоителни, разредители на кръвта, транквилизатори, лекарства, разширяващи кръвоносните съдове, и диуретици навлизат на капки в организма му от системата над него, обагряйки болничния свят в розовите оттенъци на доброжелателство и весело настроение. Допада му постоянната суетня, посещенията за вземане на кръв и измерване на кръвното налягане, и проверката на апаратурата и системите, и шествието от лишени от мирис млади жени със стегнати тела в колосани памучни дрехи и цвят на кожата от всички континенти, които се грижат за безпомощната му плът с еротична смесица от благоговение и брутално снизхождение, с онова заучено изражение върху хубавите им лица като актриси или гейши. Както е замаян, малката му стаичка с бели стени му се струва като сцена, в която непрекъснато и най-изненадващо влизат и излизат актьори. Тъй като е полусамостоятелна, има си дори завеси, които закриват съседа му по легло, който тази сутрин мърмореше и повръщаше, и пъшкаше, но оттогава е потънал в мълчание, което би могло да е смърт. Но за Хари пиесата продължава и както си му е редът, влиза още един актьор.

— Ето ти лекар — обявява той на Дженис. — Питай го каквото искаш да знаеш. Аз ще гледам мача, а Джуди ще гледа сърдечния монитор. Кажи ми, ако спре, Джуди.

— Дядо, не се шегувай — скарва му се детето.

Кардиологът е едър червендалест имигрант австралиец с името д-р Олман. Има орлов розов нос, блестящи бели зъби и безцветна провиснала коса. Годините охолен живот във Флорида са напластили насечения му роден акцент с южняшко провлачване. Хваща малката, тясна кафява длан на Дженис със своята месеста червена ръка и се превръщат в очите на Заека в неговите сърдечни родители — притеснена дребничка мургава майка и привидно спокоен и трезв баща.

— Беше доста болен — казва й доктор Олман — и трябва да го научим как да се грижи по-добре за себе си.

— Какво точно не е наред със сърцето му? — пита Дженис.

— Обичайната история, госпожо. Уморено и нееластично, пълно с боклуци. Типично американско сърце за неговата възраст и икономическо положение и така нататък.

По телевизията пускат онази странно екзалтирана и леко смущаваща реклама на вино „Гало“, където един тип си е уговорил среща с непозната, а тя се оказва точно същата продавачка от магазина за алкохол, която го е посъветвала какво вино да занесе като подарък на момичето.

— Доколкото можем да кажем без сърдечна катетеризация — продължава доктор Олман, — основното стеснение е стандартното, лявата предна артерия — товарният кон на организма. За щастие, явно, има доста добре развити спомагателни артерии, които са му дали възможност да живее. Виждате ли, госпожо, когато сърцето изпитва глад за кислород, то се опитва да си създаде алтернативни пътища, по които да доведе кръв до мускула. Освен това от шума, който долавяме, вероятно има доста сериозно стеснение около клапата на аортата. Картинката не е от най-приятните, но в никакъв случай не е най-лошото, което сме виждали.

Дженис поглежда съпруга си почти с чувство на гордост.

— О, Хари! Ти все споменаваше за разни леки болки и проблеми с дишането, а аз никога не го приемах на сериозно. Не се оплакваше достатъчно.

— Беше страхотно — казва с въздишка момичето от рекламата в края на срещата, ентусиазирана и разнежена. Личи си, че ще се чукат, ако не на тази среща, то на следващата, и ще се оженят, и ще си живеят щастливо, и всичкото това заради „Гало“.

Доктор Олман е оценил Дженис като податлива на обучение и пуска тежката артилерия.

— Сега, ако продължава да има такъв късмет и поражението не е засегнало разклонението, и няма силно калциране, много лекари биха ви посъветвали да се подходи по-умерено, с ангиопластика, и да се изчака и да се види. По мое лично мнение обаче трябва да уравновесите относителното отсъствие на травма и разходите — не можем да подминем разходите, нали така, след като Медикеър 10 10 Медикеър — системата за здравно осигуряване на САЩ. — Б.пр. вири рога, а този симпатичен човек няма да плаща нови данъци — трябва да уравновесим тези психологически плюсове с главния минус, вероятността от повторна стеноза и вероятността да се наложи да направим всичко наново, а шансовете това да стане, ако трябва да сме честни, неприятно надвишават петдесетте процента. Ако зависеше от мен, да си го кажем направо, артериалният байпас е това, което ще свърши работата. Как казвате тук, в Щатите, никога не пращай момче, щом можеш да изпратиш мъж? Сега, госпожо, какво бихте искали да научите за сърцето?