Джон Апдайк - Заека се укроти

— Не, чакай, миличка — той предусеща, че Джуди се кани да смени канала, и протяга ръка да я спре, но не успява, връщат се на върколака, лицето на момчето обраства с козина, както се е свило в някаква телефонна будка, а после кънкьорите, жената се плъзга към зрителите, а късата й поличка се е отметнала нагоре; а след това горната част на китката го засмъдява от придърпването на системата и игривият призрак на вчерашната болка започва да танцува в гърдите му. Явно, ефектът от демерола започва да отслабва. Бяха му дали малко кафяво шишенце нитроглицерин върху нощното шкафче, до телефона и чашата застояла вода, и той с трепереща ръка изтръсква едно хапче и го слага под езика си, както му бяха казали. Пари под езика, а след това, смешна работа, минута-две по-късно, усеща гъделичкане в ануса.

— Какви количества нездравословна храна приема? — пита доктор Олман в този момент.

— О — отговаря ентусиазирано Дженис — той е страстен любител. — На Хари му хрумва, че жена му е канал, който не може да изключи. Същото прекалено високо чело, същият глуповат, упорит процеп на устата, ден след ден, по едно и също време, на една и съща честота. Вдигнала е поглед към едрото червендалесто лице на лекаря сякаш към поучително красив залез. Двамата представляват дует, който си го поделя. Единият взима вътрешното, другият външното.

Сега някакво тюркоазено субару се плъзга в поредния стръмен, назъбен западноамерикански пейзаж, обожаван от всички производители на реклами на автомобили. Лъскава манекенка, кльощава като върлина, с трапчинки и квадратна челюст, по-висока версия на Одри Хепбърн от времето на „Закуска в Тифани“, излиза от колата с лукава усмивка и яйцевиден шлем на пилот състезател, а роклята й сякаш е направена от снопчета блещукаща светлина. Може би Нелсън е прав. „Тойота“ е скучна фирма. Рекламите й показват хора, които подскачат във въздуха от радост, че са спестили петаче. На екрана отново се появява Фиеста Боул Парейд. Младежи, цветя и гигантската котка Гарфийлд, която се поклаща величествено. Във вътрешностите на Хари, просмукани от лекарства и подложени на въздействието им, сякаш преминава буря, като петната по слънцето или онези далечни урагани на Юпитер. Наред с историята Хари изпитва суеверен интерес към астрономията. Отче наш, ти, който си на небето…

— … тонове мазнини през организма му — нарежда доктор Олман — цели реки, все някаква част задължително ще се залепи някъде. Тлъсти меса, свински кренвирши, лебервурст, телешка саздърма, хотдог, фъстъчено масло, солени ядки…

— Той обожава всички тези неща, непрекъснато похапва — приглася Дженис, нетърпелива да се хареса, мъчи се да го спечели, предава съпруга си. — Обожава ядки.

— Това е най-вредното за него, най-вредното — отговаря доктор Олман, гласът му набира скорост, губи провлачването — пълни са с мазнини, да не говорим за натрия, а кашуто, то е най-вредно от орехите, „макадамия“, но всичките са вредни, вредни. — От въодушевление той е започнал да се привежда над нея, сякаш ще извършва сложен удар със стика за голф. — Всичко се прави с растителни хидрирани мазнини, с кокосово масло, палмово масло, краве масло, мас, яйчен жълтък, пълномаслено мляко, сладолед, пълномаслено сирене, извара, дреболии, всичките замразени полуфабрикати, тестени изделия, почти всичко, което се купува в кутия или в книжна кесия, всичко това, госпожо, е отрова, проклета отрова. Ще ви дам един списък да си занесете вкъщи.

— Може, но снаха ми изучава хранене. Вече имаме доста списъци. — Пру се появява точно навреме и колебливо изпълва рамката на вратата с женствено закръгленото си тяло в пътнически костюм на триизмерни карета. Без да я вижда, Дженис продължава да отрупва с ласкателства доктор Олман. — От години говори на Хари всичко това, което казахте, но той просто отказва да чуе. Смята, че е над всичко това, смята, че още е тийнейджър.

Лекарят изсумтява презрително.

— Дори и тийнейджърите с техния свръхактивен метаболизъм не могат да изгорят мазнините и захарите, които хранителната индустрия в тази държава напомпва в тях. Имаме случаи на сърдечни удари сред подрастващите навред — гласът му отново омеква до южняшко произношение — в зеленото Божие творение.

Пру пристъпва в своето тройно измерение.

— Дженис, извинявай — казва, все още й е неловко да използва първото име на свекърва си — знам, че не бива да има толкова много посетители, но Нелсън отвън е в паника, страхува се да не изпуснем полета.